–

Очаква се бум на болни от варицела, предупреждават ни специалисти; очакват се различни протести на животновъди, на служители в БДЖ, на кого ли не. Всеки пети българин страда от психично разстройство – страхови неврози и различни депресии. По последни данни живеем с около 300 лв. на месец, въпреки че по официалната статистика са необходими поне двойно по-големи средства. Високите цени на горива, ток, парно, телефони са непосилни и се увеличават.

Харчим парите си, които и без това ги нямаме, за храна, просто за да оживеем. Държавата не се издължава на бизнеса, с което запушва паричните потоци. Или, иначе казано, държавата помага на частните фирми да фалират и хората да останат без работа, да нямат с какво да си хранят децата.

Висока инфлация, високи цени, ниски доходи или липса на такива. Бюрокрация – бавна и мудна работа на държавната администрация. Корупция – тотална абсолютно във всичките сфери без изключение.

Ниска производителност на труда. Пенсиите са обидни подаяния – хора, които са работили 40 години и повече, днес са просяци. Малки деца все по-често умират нелепо в болниците. Здравето на българина зависи от това, дали ще има направление от личния лекар, дори да се сдобие със заветния документ, лимитът на болницата може да е изчерпан.

Няма лекарства за онкоболни, диабетици и други хора, на които им зависи животът от това. Битовата престъпност е c небивали размери – закономерно при тотална разруха и недоимък.
Спокойно! Това не е сценарий на нов катастрофичен холивудски филм, това е само роден български Апокалипсис.

Спокойно! Всичко е по план, планът „Ран” или нечий друг, но ясно се вижда, че толкова много успешни мерки за унищожаването на българския народ няма как да са случайни. Има стройна система – стъпка по стъпка, резултатът е близо. „Корабът потъва по план – има вода за всички.” Или, ако няма план – само за миг да предположим, че няма, тогава по необясним, неведом начин някой е натиснал копчето на програмата „самоунищожение”, задействана е и ние сами се давим, сами се унищожаваме, сами се убиваме. И при двата варианта краят е един и същ – няма хепиенд.

Спокойно!!! Докога с това спокойно?!

7 април 2011 г., 21:26