Воини на словото

–

Ден на народните будители – 1-ви ноември. Почитаме делото на просветители, книжовници и революционери съхранили и възродили българският национален дух. Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Георги Раковски, Григор Пърличев, Добри Чинтулов, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Матей Граматик, Любен Каравелов, Свети Иван Рилски, Петър Богдан, Петър Парчевич, Хаджи Димитър, Йоасаф Бдински, поп Пейо, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови…

Имената са толкова много. Заболя ме, че не мога да изпиша всички, стотиците и хиляди народни будители. На всеки един искам да направя паметник, всекиго да почета. Каква е тази сила, която ги е накарала да забравят личния си интерес, да пренебрегнат собствените си болки и несгоди и да подчинят живота си на каузата България? Какъв е този идеализъм? Нима не са имали желания за къщи, вили, и нови по-мощни каруци? Защо са създавали читалища, а не възрожденски чалготеки? Защо са строили църкви, а не молове? И този стремеж към просвета, към наука, към култура. Господи!  Какви хора, какви българи! Поклон!

За първи път празникът е честван в Пловдив неофициално през 1909 г., от 1922 г. до 1945 г. е официален празник. Парадоксално, новата народна власт го отменя и чак 1992 г. е възстановен. И така вече 20 години ние отдаваме почит на воините на словото, на големите българи далечни и близки строители на съвременна България.

Като написах съвременна България се замислих – а кои са днешните будители? Нали всяко време си има своите герои. И веднага се сетих, това са олигарсите и местните феодали като: Божков, Ганчев, Банев, Прокопиев, Гергов и много други познати имена, има и безименни – корумпираните политици, полицаи, следователи, прокурори и съдии. Звучи кощунствено, но е истина. Цялата тази самозабравила се сган ни буди с алчността си, с наглостта си. Безскрупулното им неспирно ограбване на българските данъкоплатци бавно, но сигурно води до пробуждане на националното самосъзнание. Вече 23 години безчинстват орди от жадни за власт и лично облагодетелстване наши си български поробители. Така са го измислили, че няма на кого да се оплачеш и точно затова, точно защото надежда за справедливост отникъде няма, ще има национално пробуждане. Няма начин, да няма начин да не се събудим. Усещам го новото българско възраждане, то е в безнадежността, която са ни устроили бейовете. Колкото са по-брутални, толкова по-малко ще им мълчим, ще престанем да търпим, няма да навеждаме глава. Ще започнем да наричаме нещата с истинските им имена, ще започнем да говорим, да пишем и със словото ще се възродим. Така както са го направили предците ни. Някой ще каже, слово, слово, ама в един момент са хванали тоягите. Да, хванали са и сопи, и тояги, но преди да се вдигне ръката, трябва да се освободи сърцето. Трябва да започнем да се самоуважаваме. Честит празник на народните будители!

Ивайло Зартов, 1 ноември 2012 г.