–

По данни на организацията „Репортери без граници”, България е на 80-то място по свобода на медиите, като страните от Третия свят. Какво стана със собственото ни самодоволно хвалене, че нашите медии вече са свободни и могат да се похвалят, което правят непрекъснато (някои от тях), със завидна степен на свобода на словото – нали уж според собствената ни преценка ние сме достатъчно свободни? Защо ни оценяват като страна от Третия свят? Защо казват, че положението през последните 3 години става все по-лошо, т.е. все по-малко свобода на словото? Какво излиза? Ние си мислим, че сме големи, а на нас ни казват – малки сте, много сте малки, направо сте недоразвити. Защо сме на 80-то място и защо става по-лошо? Кой не допуска в българските медии свободно да се дискутират неудобни теми? Кой? Никой! В България медиите сами се контролират – автоцензура. Собственици, главни редактори, журналисти, сами се пазят да не обидят някой големец – властимащ, да не засегнат интереси на силните на деня. Българските медии действат като сапьори – много внимателно преценяват ситуацията, прекрасно знаят за какво може и за какво не бива да се пише. Дори не е нужно да им се подсказва, те знаят, че това е пряко свързано с финансовото им преживяване. Някои от медиите в България дори са успели да заблудят сами себе си. Така пишат и отразяват „неудобни теми”, че вместо да „извадят очи”, „изписват вежди”. Достигнали са необичайно високи нива на лицемерие. Кой пречи на техните „разследващи” журналисти да пуснат справки за имотното състояние на държавни и общински служители, които би трябвало да са на една заплата. Разбира се, справката трябва да е и за техни роднини. Малко справки, евтино и бързо, и с корупцията е свършено. Кой им пречи? Никой. Сами не искат да го направят, твърде е опасно, а може и да не са се сетили. Нали са много заети с велики случаи, къде-къде по-важни случаи на всевъзможни теми за симулиране на силна журналистическа ангажираност и съпричастност. Пълни глупости, това е автоцензура – сам да не пишеш за това, което плаче, крещи да бъде описано. Засега сме на 80-то място, засега.