Archive for June, 2015

Чудното племе с фуражки

1

снимка Стефан Стефанов  Снимка: Стефан Стефанов

Чудна работа – в софийския квартал Орландовци, а преди това в с. Гърмен и на други места виждам спречквания между българи и цигани. Ролята на буфер се изпълнява от полицаи, които са готови самоотвержено да поемат по някое и друго летящо паве, за да постигнат социален мир и ред в горещите точки. Готови са и да налагат с палки и да ритат с кубинки. Униформените са изпратени от властта. Чудна работа – и българите, и циганите, и полицаите са жертви на ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Вместо да се млатят помежду си, е по-логично заедно да скочат срещу причинителите на геноцида в България. Къде-къде по-правилно е българи+турци+цигани… + полицаи, всички да се обединят и да бъхтят Борисовци, Станишевци, Догановци, Костовци, Първановци, Златевци, Герговци, Миневци… и прочие паразити.

Странна работа – винаги, когато Народът тръгне срещу дерибеите, около сградите на Министерски съвет, Президентството и Народното събрание се струпват кордони от полицаи, за да бранят народните избраници от народната любов. Непонятно – нито веднъж досега не съм видял нещо, което би трябвало да е напълно нормално. Полицаите да се обърнат, да застанат на страната на своите майки, бащи, деца, братя и сестри и да помогнат за чуваемостта в диалога с чорбаджиите. Точно обратното, винаги виждам една и съща парадоксална картинка. Млади момчета в униформи, командировани от провинцията в столицата, бодро млатят протестиращите граждани без изобщо да се замислят, че ако собствените им роднини се вдигнат на протест, ще бъдат бити от колегите им софиянци. Българските полицаи сляпо служат на изедниците, и за какво? За да могат и те самите от време на време да влязат в ролите на недоволни, като излязат да изпушат по една цигара или пък да изпият по един чай. Не се смейте, истина е. Нали сте ги виждали тия мъжаги как смело стоят пред Министерството на вътрешните работи? Сърбат чайчета и кафенца, пафкат цигарки и като ги питат журналистите какво е това сборище и кое ги е принудило да проявят тоз невиждан кураж, отговарят: „Това е мълчалив протест!”. Не се смейте де. Има и такова животно в Абсурдистан – хем протест, хем мълчалив. Срамежливковци са юначагите, какво да ги правиш. Ако продължите да настоявате, все пак ще разберете, че пушещите чайепийци в униформи се оплакват от мизерните заплати, от нечовешките условия на труд, от невъзможността да се грижат за децата си. Ще стане ясно, че са унизени, отчаяни, гневни, възмутени, че не могат да си плащат убийствените сметки за ток, парно, вода, храна, лекарства…, че са затънали в дългове. Ще си признаят за ужаса от старостта, защото там не виждат нищо друго, освен нищета и мъка. Всъщност, докато слушаш страховете им разбираш, че те са също част от изтерзания български народ. Схващаш, че не са еничари и тъкмо си готов да ги съжалиш, заради общото тегло и … Ето – отново си пред Парламента и отново те налага полицейската палка. Твоят сънародник, твоят сиамски близнак по съдба те блъска, удря, бие ти шутове и те псува с неподправена омраза.

Докато родната полиция брани народните любимци и налага наред – жени, деца, мъже и старци, зад кордона от униформени мазно се разстила охраненият смях на Боковци, Сергейовци, Ахмедовци, Гоцевци… Алчни чорбаджии и помияри в тоги се кикотят неудържимо: – Вижте ги бе, вижте ги, идиотите ще се избият взаимно. А пък най-смешното е, че с данъците на балъците плащаме заплатките на баламурниците да ни пазят. Ха-ха-ха! Ееей, чудно племе са това полицаите?! Другата седмица пак ще хленчат, пак ще мрънкат, че им било тежко, ама сега трепят собствените си майки и бащи.

Странна работа!

 

Ивайло Зартов, 22 юни 2015 г.

Уволниха свободата на словото

2

2_Glovebox

Има нещо много странно във въздуха. Виждаш го, усещаш го, но не разбираш защо. Нима е възможно правителствата на другите страни членки на ЕС да не знаят, че в България Мафията си има държава?! Меркел, Оланд и компания скъсват от прегръдки и целувки бг разбойниците и в същото време непрекъснато ни пращат доклади, че нямаме напредък в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. Смешна работа. Излиза, че другарките и другари западняци страдат от някакво особено шизо-олигофреннно разстройство. Мляскат и слюнявят самата Корупция с главно „К” и в същото време мърморят против нея.

Тия дни обаче ми се присъни духът на Шерлок Холмс и започна да ми опява: „Търсѝ! Не се връзвай на привидно очевидните факти, не се хлъзгай по европързалката. Търсѝ…”. Събудих се по-бодър от всякога и нахъсен да намеря истината. Напълно логично реших да се махна от мазната пътека на политическите алабализми и да се насоча към стожерите на свободата на словото в Германия, Великобритания, Франция и други подобни люлки на демокрацията. Рекох си – няма как местните корифеи журналисти да не са наясно със ситуацията. Със сигурност са се разпрали от репортажи за това как българските политици в комбина с приятелчетата си олигарси и пословично алчните кривосъдници смучат милиарди от европейските и българските данъкоплатци. Бях убеден, че ще попадна на безброй смели, унищожителни статии за престъпните схеми на Борисов, Станишев, Доган, Костов, Първанов, Симеончо, Златев, Гергов, Минев… и свързаните с тях обръчи и кръгове от магистратки.

Колкото повече ровех, толкова по-малко откривах. Междувременно хвърлях по един успокоителен поглед към класацията на „Репортери без граници”. В нея България е на след последното място по свобода на словото, но пък на челните позиции устойчиво се бяха настанили настоящите ни европейски партньори. Бившата ни по-голяма сестра – Русия изобщо не участва в подобни конкурси за красота. Там отдавна е победил олигархично-ченгеджийския стил на управление и думата цензура е изхвърлена от употреба.

Шерлок беше прав – който търси, намира. В смисъл че каквото остане, това е. Защото единственото, на което се натъкнах е, че неотдавна са уволнили от централна френска медия топ журналист. Причината – имал е намерение да освети и покаже на френските данъкоплатци как български величия, облечени във власт крадат парите им, след като отдавна са ограбили собствения си народ. Ахнах! Не може да бъде!? „Шарлѝ Ебдо” не се страхува да се бъзика с пророка Мохамед. Всички сме „Шарлѝ, ние сме Шарлѝ!” … Колони от маршируващи безстрашни журналисти, подкрепящи свободата на изразяване и изведнъж… – тѐ ти булка Айфелово чудо! Цензура, при това мракобесна и насред Париж. И това не е всичко. По думите на колегите на вече уволнения журналист, темата е табу в цяла Западна Европа. Потресаващо! Алооо…, Европейският съюз ли е? Какво стана с прехвалените ви принципи? Куражлиите шарлѝта признават, че медийното затъмнение е наложено от страх пред нарастващия евроскептицизъм, който пък би могъл да доведе до разпадане на Евросъюза. Ах. Нещата се навързват. Жълтите петна по еврогащите стават все по-големи и по-смрадливи. Сега вече разбирам защо от „независимия” съд в Страсбург масово не желаят да разглеждат жалби на български граждани срещу безчинствата, извършени от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). В името на общата хранилка, чиновниците от Брюксел ще лъжат сънародниците си. Ще им запушват ушите, ще им заковават клепачите, ще уволняват водещите си журналисти, дръзнали просто да бъдат журналисти.

Само за миг си представете какво означава разпадането на ЕС? Пълчища от чиновници без тлъсти заплати и безброй безотчетни екстри. Евродепутати, комисари, върховни комисари, зам.комисари, заместници на зам.комисарите…, секретарки, сътрудници… Орди в лъскави костюми, свикнали да живеят в лукс и охолство за сметка на данъкоплатците. Всъщност какво представлява централната европейска власт? Централна Шайка, осигуряваща допълнителна безнаказаност на регионалните Банди, една от които е българската. Затова докладите от Брюксел приличат на сиамски близнаци. БГ реформите все аха-аха да започнат, вечно се създават нови и супернови служби и звена за борба със себе си, тоест с корупцията по високите етажи на властта. Правителствата се сменят, мизерията си остава. Геноцидът в България прогони над 3 милиона човека от Родината, а надзорникът на гигантския грабеж наричан за благозвучие Главен прокурор Цацаров и предходникът му Велчев съвсем очаквано никога нямат достатъчно доказателства срещу себе си и съучастниците си от ДОПГ.

В превод от балъшки на достъпен човешки език, историята с уволнения френски журналист означава: Българи, не чакайте някой друг да ви освободи от мъртвата хватка на алчни олигарси и корумпирани политици и магистрати. Няма Кой да ви донесе отвън законност, справедливост и възмездие. Паразитите и на Марс са паразити. Европейски, руски, български… червеите са си червеи – изпълзяли са от едно и също лайно. Няма смисъл да чакате да ви оправят, да ви донесат по-висок стандарт на живот, достойнство, перспектива, свобода… Сами сте. Може да разчитате само и единствено на себе си. Имате избор… Оставате наведени и със смъкнати гащи или се изправяте, вдигате гащите и воювате за живота си.

 

Ивайло Зартов, 19 юни 2015 г.

 

Фантоми

1

demografski  postvai.com

Северозападна България. Храбра държачка на микрофон ходи по селата и разследва престъплението на века. В тъжните опустели български селца някога е имало детски градини с по няколко паралелки. Днес сме членове на НАТО и ЕС и детски градини пак си имаме, но деца вече нямаме. Тихи, празни сгради, обитавани от духове и персонал. Да, както си му е редът и тук са налице директорката, готвачката и двете лелки-преподавателки. Те получават мизерните си заплати и се грижат за децата, които … липсват. Всичко е само на книга. По закон, ако бройката на малчуганите падне под 12 – заведението се затваря, с което пък се увеличава броя на безработните. Затова се изписват имената на несъществуващи или отдавна преселили се с родителите си дечурлига.

Смелата репортерка ходи от къща на къща и разпитва къде е Каменчо? – В Испания. Къде е Спасчо? – В Италия. Едно момченце се оказва в съседна Сърбия. Защо пък там са намерили щастието си баща му и майка му? Тази държава не само, че не е член на ЕС и НАТО, но дори води няколко войни през последните години, докато ние бодро вървяхме през Демокрацията, джапахме в европейските ценности и строяхме поредния нов строй. Да избягаш в развитите западни страни е разбираемо, ама в Сърбия?!? Та те воюваха с хървати, с босненци, с косовари, с американци. Бомбардираха градовете им, разрушаваха фабриките им, мостовете, пътищата… Как така ще са по-добре от нас? Боже! Какво става? Кой е виновен? Кой прогони българите от България? Кой принуждава селските жени да лъжат, да фалшифицират, да извършват престъпление? Защо тези 200-300 лева месечно , въпреки че не стигат за нищо, са толкова важни за тях?

Затаих дъх в очакване на отговорите, но куражлийката репортерка не назова имената на виновните. Журналистите разпердушиниха престъпната схема с несъществуващите деца. Изобличиха престъпничките – селски лелки, но така и не конкретизираха кой по дяволите е виновен за геноцида в България. Не казаха нищо. Може би не знаят или пък им е неудобно да бъдат чак толкова разследващи, честни и прями. Репортажът свърши, въпросите останаха висящи като детски сополи. Вече виждах как страшните разлютени прокурори тичат да арестуват опасните селски бандити и как справедливите до неузнаваемост бг съдии отсичат главите им.

Докато ми се привиждаха тези сцени, на ТВ екрана пуснаха анонси за очакваните гости и теми. Ето, лично Бойко Борисов ще се появи, по-късно Първанов щял да се изказва. За Станишев имало някакви новини, за Доган, за Сакскобурготски… Костов бил подал сигнал, че Лукойл крадели… Това последното направо ме изкърти. Пощраках и по другите канали – и там същото. Важни и преважни бг първенци обикалят студиата. Все уважавани хора – депутати, политици, министри, богаташи, висши магистрати… каймакът на обществото. Дори и да не ги познаваш, пак ще се сетиш колко са величави и почитаеми. Достатъчно е да обърнеш внимание с какво благоговение се отнасят към тях безстрашните журналисти, за да разбереш че чорбаджиите са от сой. Въпросите към тях толкова внимателно се подбират, че даже не е необходимо предварително да се съгласуват. Веждите се изписват с прецизността на източни майстори на калиграфията. Правят се цялостни разкрасителни имиджови процедури, а за някои като Симеончо, Гоце и Иван Драгалевеца се правят и възкресителни. Разбира се, никъде нито дума за причините за аферата с децата фантоми и празните детски градини.

Гледах, гледах и по едно време ми се привидя картинка от бъдещето. България. Имаме си президент, министър председател, депутати, министри, шефове, началници, директори на всевъзможни държавни комисии, агенции, фондове… Обаче всичките тези големци си нямат граждани – електоратът липсва. Родните чорбаджии лъжат и мажат. Подават фалшиви данни в Брюксел, а от там им отпускат милиони и милиарди. Селата са пусти, градовете са празни. Българските простосмъртни отдавна са се преселили. Някои – по други държави, а повечето – в отвъдното. Има само един единствен град и той е населен само с властимеющи, които са принудени да крадат европейските пари. Има и журналя. И всички заедно продължават да си живеят сладко и вкусно. Без да си задават неудобни въпроси. Без да се интересуват от цял един народ фантом.

 

Ивайло Зартов, 08 юни 2015 г.

 

Трансфасмагории

0

Франц Тимерманс  Франс Тимерманс, снимка: utroruse.com

Знаете ли какво се случи на 4 юни 2015 г. в гр.Русе? Някои очевидци го определят като фарс, други – като гнусна подигравка и отвратителна гавра с българските граждани. Обаче според родните дерибеи и обслужващите ги журналя, на 4 юни 2015 г. се е състоял трансграничен диалог на първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс с вас… Даа, точно така – именно с вас! Еее, хайде сега… не си ли спомняте? На транс сексуалния диалог дори са присъствали президентката Росен Плевнелиев, деформаторката – вицепремиерка Кунева и министърът на правосъдието Иванов. Напънете се, де! Я си припомнете!

Преди диалогизирането зам. шефът на европейската комисия е отправил сълзотворно послание: „Не е тайна, че много хора в нашите държави членки не разбират случващото се в Брюксел и нямат усещането, че някой се вслушва в тяхното мнение. Подобни диалози предоставят отлична възможност на хората да споделят своето гледище, за да разберем по-ясно какво трябва да се направи за подобряването на тяхното ежедневие. Нямам търпение да чуя хората от България и да обсъдя техните идеи как да постигнем заедно по-доброто функциониране на Съюза”. Колко мило! Ох, разчувствах се, чакайте да си издухам сополите.

Така. А сега, да ви попитам. Споделихте ли своето гледище? Ей го нá, другарят Тимерманс нямал търпение да ви чуе. Силно е загрижен човекът да ви подобри ежедневието. Какво, какво казвате? Не сте успели да влезете в залата!?! Не сте били допуснати от охраната да присъствате на срещата !?! А, стига бе! Гледах репортажа от събитието по неподкупните бг телевизии и видях… Залата беше пълна с хора. Пооклюмали, поувехнали, но пък приличаха на човеци. Честните журналя даже осведомиха драгия зрител, че имало и въпроси, и то важни – свързани с одобрението на еднополовите бракове. Странна работа. Не знаех, че положението в България е толкова цветущо, и че сме оправили всичко друго, та сме опрели сега до това да дискутираме педерастията. Определено има нещо мътно в цялата история.

Реших да се поразровя и да разбера какво наистина се е случило, и ето какво открих: Вицепрезидентът на ЕК Тимерманс отговаря за правосъдието. Самото му пристигане в Бандитостан е знаково. Няколко седмици преди събитието, на таблата за обяви на общината са залепени плакати, чрез които се призовават гражданите да се запишат за участие. Наивните жители на Абсурдистан приемат това за чиста монета и се втурват да се записват, за да си изкажат болките от тоталната корупция на най-високо държавно ниво, от безхаберието, от мизерията, от погазването на законите… Сред кандидатите да зададат въпроси на Тимерманс са и граждански организации като „Обществен съвет за правосъдие”, „Бъдеще за Русе” и др. Организаторите на „диалога” правят преглед на записалите се и преценяват, че трябва да осуетят на всяка цена достъпа на обикновените български граждани до зам.шефа на ЕК. Изплашени са след като виждат няколко неудобни за властта имена, сред които е и Бойко Никифоров, който пък съвсем наскоро изпрати на председателя на ЕК материал, взет от строежа на инфраструктурен проект, за да покаже как с некачествено строителство се крадат и българските, и европейските пари.

Решението е взето. Над 150 цивилни и униформени полицаи плюс агенти на ДАНС и охранители от НСО правят плътен кордон около залата, за да не може нито един „неорганизиран” гражданин да се промъкне. В същото време се мобилизират всички общински и държавни служители в Русе и под строй се вкарват на трансмероприятието. Докарват се и десетина автобуса от Шумен, Разград, Велико Търново, Бяла и Горна Оряховица. Чиновниците от тези градове са изпратени на екскурзия в Русе, в работно време и за държавна сметка, тоест за ваша сметка. Нали вие сте данъкоплатците? От 15 часа до 16,30 часа измамените простосмъртни българи опитват да се доберат до високия гост, но безуспешно. Лакеите от полицията и ДАНС пропускат в залата само организираните „туристи” от общинските и областни управи. Всичко е ясно!

Автоматично в мен напират няколко послесловия:

Първо: Доколкото знам, другарката Меглена Кунева е шеф на формацията „България на гражданите”. Е, вече ми е ясно и кои са гражданите.

Второ: Ирландската пастирка Роската Плевнелиев се показва като истинска страхливка – странно. Повечето жени са смели, някои дори са с повече кураж от мъжете.

Трето: Полицаи и прочие слуги на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) да не плачат срещу условията за пенсиониране, ниски заплати и т.н. Сами са си виновни – пазят бандитите от народа.

Четвърто: Четворната коалиция: ГЕРБ, РБ, АБВ и Патриотичен фронт са още по-изпедепцани от тройната – БСП, ДПС, НДСВ. Действат на принципа – колкото по-нагли, толкова по-нагли.

Пето: Тимерманс да не си мисли, че не знаем какво се случва в Брюксел. Знаем. Същото, като в България. Управляващите крадат и лъжат, само че в много по-големи мащаби.

Туй то. Изпаднах в транс от тоя трансграничен, транссексуален, транс не знам какъв си гнус.

 

Ивайло Зартов, 11 юни 2015 г.

 

Предизборно настръхване на зърната

0

колаж-Кирил-Стаменов  Колаж: Кирил Стаменов

Както обикновено се случва в Абсурдистан – като наближат избори и набедените за политици надуваеми кукли рязко се превъзбуждат. Дланите стават лепкави, вагините подгизват, дишането се учестява. Кожата около гърдите и шията сладко порозовява, а щръкналите достойнства се превръщат в пулсари. Време е за разплод. Разгонени до неприличие БГ чорбаджии обикалят телевизионните студиа и от там ни засипват с полузабременяващи обещания за справедливост и благини. Как, ето сега, само да минат поредните избори и ще ни оправят. Още мъничко да потърпим и вече наистина ще ни ощастливят. Палавите им езичета не спират да ни обработват, а подопечните им журналя удобно забравят да ги попитат – „Нали вече бяхте на власт, нали вече давахте същите обещания, защо не ги изпълнихте?“. Вместо публично да ги разпънат на кръст, да ги заковат и набучат на кол, като част от Бандата, осъществяваща 26-годишния геноцид в България, слугите с микрофони ни заливат със старини за спречквания между цигани и българи по селата. За поредното мъртво бебе, за още една умряла родилка… После за още едно бебе, за още родилки. Идва пак ред на булдозерите, дето щели да бутат незаконните цигански бараки и … хоп, изборите са вече зад гърба ни. Да, между родилките и булдозерите задължително сме станали свидетели и на няколко „свръхсмели“ журналистически разкрития за купуване на гласове и контролиран вот. В резултат на които са арестувани човек и половина от най-ниското ниво на алъш-вериша. Самият арест, естествено, е бомбастичен. В него участват обединените сили на ДАНС, ГДБОП, Жандармерия, Полиция, командоси, червени барети, зелени барети, сини прашки и Главни прокурори по без прашки. Силни думи са изречени, люти закани като тежки храчки са залепнали над тресящата се от страх Корупция. Всичко си е по сценарий. Боко-Боко реже лентички. Плъхчо Станишев е на митинг, само че не у нас, а в Скопие. Чий го дири наш бузанко на протеста на опозицията в Македония е загадка, но имайки предвид разрушителната му мощ, жална им майка на мáкетата. Ваньо Костов и Доган вече не крадат, в смисъл – не лично. На Гоце все му е малко. Сакснезнамкойси не ще да става цар – екстра си му е като горски. Вместо перли в короната е забучил цели талпи. Деформаторите са готови да се деформират колкото е нужно, само и само да продължат да глозгат неслучайно изпадналото от Боковата трапеза кокалче. Патриотите на Болен и баш по-най-патриотите на Далавери водят героически битки на тема „Венериният хълм и какво се крие зад хълмовете“. Дудуков носталгично зяпа шадравана с брюкселското чуркащо момченце и хълца. Ах, какви обещания сипеше… Ех, какъв смелчага беше…

Всичко си е както трябва – по план. Народът в страх скован, от бедност изтерзан. Навел глава и чака за пореден път оправяне. „Кой пръв ще хвърли камъка?“ е реплика от друг спектакъл.

В Абсурдистан всичко е мирно и кротко. Журналята не задават правилните въпроси, защото знаят – магистрати, политици и олигарси са част от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Не притискаш и не изобличаваш прокурор, съдия, дупетат, министър…, защото техните ортаци са рекламодатели и ще врътнат кранчето. В същото време ще спрат парите и от министерствата по измислените програми и проекти за легално подкупване на медии. Българските микрофонодържачки никога не забравят, че собствениците на медиите си пият уискито с тези, които би трябвало да бъдат изобличени. Заедно ходят по скъпи курорти, поръчват си проститутки, правят си взаимни услуги, празнуват рождените си дни… „Смели“ репортажи се правят само по поръчка, когато някой член на Шайката е забравил да се отчете, оял се е твърде много и се нуждае от липосукция.

Иначе всичко си е както обикновено, нормално – по български. Я, как са настръхнали зърната!

 

Ивайло Зартов, 28 май 2015 г.

Второюнски гатанки

2

записки

2015 г. втори юни. Денят е много удобен за игри. Ще ви напиша няколко не мои мисли. Познайте чии са и откога са. В самия край ще ви посоча правилните отговори, а за досетливците ще има по едно голямо БРАВО без потупване по рамото. И така, нека играта започне сега:

„Но нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществувание, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се Богу като най-последния грешник и чакаш второто дохождане на Месия… Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен и аз имам пълно човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!“

„На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят пиявиците на народа! Да живее нашата всеобща подлост! О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони!”

„Пак преобразования на думи, пак реформи на хартия, пак шарлатанства…”

„Нека ми докаже някой, че българският народ не е вол, който оре земята само и само затова, за да нахрани господаринът си, че не е човек в темницата, който е осъден до живот на робство, и че не е кон, който със завезани очи върти колелото на държавната мелница и който за награда на своя труд не яде друго нищо, освен плява, трици и камшик.”

„Общинските съвети се съставиха от най-развалените личности, от кръвопийците на народа.”

„Единственото спасение на нашия народ се състои в революцията!”

„Българският народ трябва самичък да потърси свободата си!”

„Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът е революция, и то революция народна, незабавна, отчаяна.”

„Да драснем кибрита на въстанието!”

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.”

„Нож, нож! Ножът ще да спаси нашите глави от погибел!”

Това е. Няма какво да добавя. Мълча.

Думите са на Христо Ботев. Публикувани са преди 140 години, през 1875 г. в различни броеве на в.Знаме.

 

 

Ивайло Зартов, 2 юни 2015 г.

 

Go to Top