Archive for May, 2015

  Снимка: www.telegraph.co.uk

Много е модерно да се позоваваме на резултатите на знайни и незнайни анкети. Спряганите личности и теми придобиват тежест, стават по-така значими и по-иначе легитимни.

Ето ви извадки от последните социологически, социопатически и психошизофренични изследвания в Абсурдистан. На въпроса „Кой е най-големият смешник?” всички дружно отговарят Боко-Боко. Няма друг подобен клоун, който хем да ни скъсва от смях с простотиите си, хем да ни къса от рев с алчността си. Малко му беше да краде през първия си мандат, та сега пак ни се натресе. Другите паразити – Станишев, Първанов, Костов, Доган, Сакснезнамкойси… и прочие кърпежи смучат, смучат, пък се дръпнат малко на хълбок – да усвоят погълнатото. Ама на гладника от Банкя все му е малко.

На въпроса: „Кой е най-големият обещавач?” – отново Боко-Боко е на първо място. Разпра се да обещава справедливост и възмездие преди първия си мандат. Заменките на приятелчетата си олигарси щеше да разваля. С контрабандата щеше да се справи, корупцията да пребори, битовата престъпност да тръшне. Щеше, щеше, щеше… Неизпълнените му обещания не са стотици и хиляди, в тонове ги мерим. А като се връща от Катар и направо откача – откровено катарзисира до насиране. Все едни и същи лакардии: Катарците щели да купуват наши агнета, да строят магистрала от Русе до Свиленград (можеше поне за разнообразие тоя път да е метро от Русе през Свиленград, та чак до Доха), да инвестират във всичко що шава и не шава! Тлъсти, мазни и гранясали от употреба обещания. За какво им плаща на съветниците си? Толкова ли не могат да измислят нещо ново? И без това на пъпчасалите абсурдистанци не им трябва кой знае колко, за да му се отдадат. Срамота. Ситуацията е много подобна на вица с дъртия склеротик, който за 17-ти път в брачната нощ чукал на вратата на младата си съпруга, за да изпълни съпружеския си дълг.

Погледнато от камбанарията в Абсурдистан, нещата изглеждат така: На робите не им е писнало да бъдат ограбвани и унижавани, но им се иска поне мъничко да ги разнообразят орално преди поредното хард оправяне. Например както стана с 16-те милиарда външен дълг. Боко-Боко и компания от допегейци (ДОПГ – държавна организирана престъпна група) лапат милиардите, а раята ще ги връща, като за „успокоение” се подхвърля, че евентуално, може би, ако не се наложи, ако не вали или ако не грее слънце, би могло 2 милиарда от тия 16 да не се харчат. Е, как да не паднеш по гръб и да не вирнеш крака? Ма то е ясно – тия двата милиарда са откраднати още от съблекалните. Споко, няма да се харчат.

На въпроса: „Кой е най-нагъл?”. Отговорът изприпкал сам – Боко Наглий е безспорен фаворит. Всъщност отговорът долетял с държавния хеликоптер, кацнал на моравата, направил нацупена физиономия и казал: „Какво си мислите? Че като сте ме хванали да харча държавна пара за лични прищевки, ще подам оставка ли? Няма! Това се случва само в белите държави, а тук е Абсурдистан – да духате супата!” – врътнал гъзягата Боко Наглий и отлетял.

Ивайло Зартов, 20 май 2015 г.

 Снимка: www.segabg.com

Спазми. Остра болка  някъде под гърдите. Рязко се заизкачва нагоре, нагоре, премина разкъсващо през гърлото и се изплю:

– Митничарите и граничните полицаи действат като организирана престъпна група. Изумен съм, че толкова много камиони с контрабандни цигари минават всеки месец през границата ни! – Боко-Боко се разпени още повече, люти закани се посипаха от устата му. Как щял да пребори контрабандата, как щял да накаже виновните… В същото време малкият му мозък трескаво чаткаше: „Ох, дано никой от журналята не се сети да ме пита къде съм бил досега… Ами ако стоплят, че това ми е второ правителство? Що не спрях контрабандата още през първите 4 години управление или тогава е нямало? Дано не посмеят да се обадят. Надали ще посмеят. Те са курви, траят си. Винаги са се правили на утрепани. Ама и аз съм го ударил през просото. Каквато и глупост да им кажа, тия мърши все се усмихват. Каквато и простотия да направя, всичко минава. Не 16 милиарда, а 160 ще открадна и ще им ги стоваря те да ги връщат и пак ще си мълчат. Ето, сега и Конституцията ще променя. Е, разбира се, че само това, което ми изнася на мен, на моите ортаци и началници. То е ясно. Обаче как нито един не посмя да ми припомни какво искаше народа. Ебаси боклуците. Какво стана с исканията съдии, прокурори и висши полицаи да бъдат избирани пряко от гражданите и да носят персонална отговорност за „грешките“ си. Нали уж искаха ревизия на всички приватизационни сделки, концесии, разваляне на договори, заменки, справедливост, мъст, възмездие… Що мълчите, бе отрепки? Нали това викахте по улиците през февруари? Я, чакай, чакай. Тая, засуканата нещо ме пита…“

– Как ще коментирате огромното количество контрабандни цигари?

– Какво има да ги коментирам, нали аз ги разкрих?! – изплю се Боко отново, а мозъчето пак блъскаше: „Разкрил съм дръжки, да не съм луд себе си да разкривам, бе? Идиоти. Ама и тия турчуля майката си тракат, как ми го хакнаха… Малко ли получавате, бе? Да еба и алчните копелета. Добре, добре, ще се договорим, ще се спазарим. Аха, пак някаква риба си отваря устата – ще пита нещо…“

– Ще успее ли новият проект на правителството – Съветът по антикорупционни политики да пребори корупцията?

Този път устата остана плътно захлопната, само мозъчето продължаваше да бродира: „На тая патка изобщо няма да отговарям. Не съм я чул. Що ме питаш тия глупости, ма? Каква корупция, какво справяне? Т’ва  все едно аз да те питам дали обещаваш да си зашиеш оная работа… К’во си чешете езиците с едни и същи простотии. Много добре знаете, че крадем. Да, крадем. И тия преди нас са грабили, сега е наш ред. Да еба и робите, хем знаят всичко, хем си траят, ама от време на време се правят на интересни – въпросчета ще ми подхвърлят. Аре, време е да си поговорим за магистрали…“.

Ивайло Зартов, 13 май 2015 г.

  Снимка: topsport.ibox.bg

Да ви призная нещо. Откакто чух обещавача на справедливост Боко-Боко да обяснява, че го държат за шлифера, тоест че е независим и че никой не го държи с компромати или неудобни факти от миналото му, сън не ме хваща. Всъщност спя, само че сънувам кошмари, при това широкоекранни и цветни. Шлифери, хора…, шлифери, пардесюта… Интересното е, че във всеки сън има по един главен герой – сладур, който днес се прави на шлифероносец, но в съня ми се явява по потник и без гащи – ужас!

Ето какво ми се присъни вчера: Събитията се развиват началото на 80-те години на миналия век. Комунизмът-социализмът е на власт. Тодор Живков – също. Ако някой иска да си купи лек автомобил, трябва да се запише в безкрайните списъци на чакащите и някога, след години като му излезе номерчето, му позволяват да стане горд собственик на „Москвич” или „Жигула”. Струва ви се безумно, така е. Но още по-отчайващо е положението с апартаментите. Логично, там където има дефицит, има реки от подкупи, рушвети и „подаръчета”. На този сладък и плодоносен фон се появява главният герой – Тодор Батков, който е председател на общинския съвет на община Подуене, 5-ти райсъвет в София. Т.Б. отговаря за раздаването на жилищата. Само да не си помислите, че ги подаряват. Не, плащат си ги хората – въпросът е, че ако не ти разрешат да си купиш, и милиони да имаш – не става! В 5-то районно управление на Милицията, в отдел Държавна Сигурност се получава сигнал, че раздавачът на жилища прибира рушвети от по 10 000 лв. на парче. По онова време заплатите на българските граждани са около 150 лв. на месец, а доларът – около 1-1,20 лв. Сумата 10 000 лв. е зашеметяваща за тогавашния стандарт на живот, а през ръчичките на Т.Б. са преминали над 70 апартамента. Това се установява след извършена проверка. Сега да не вземете съвсем наивно да си помислите, че в съня ми се появяват решетки и Тодор Батков зад тях… Няма такъв филм. Намесва се Батков-старши, който е активен борец срещу фашизма и капитализма и главен редактор на един от петте, излизащи по онова време вестника. Всичко се прекратява, потулва и замита усърдно под килима. За амнезията на органите на „реда” спомага и разкритието, че Т.Б. е делил „подаръците” с кмета на 5-ти райсъвет и първия секретар на БКП в 5-ти столичен район. Това, че е споделял със своите другари благинките, се възприема като изключително положителен факт, заради който раздавачът на апартаменти само е изваден от Общинския съвет.

Тук рязко се събудих, скочих от леглото, измих си криво-ляво очите и криво-дясно зъбите, сложих кафеварката на котлона и се замислих. Дааа, на сън ли бе или наяве, ами ако не е сън? Винаги съм се учудвал как така след 1989 г., в годините на Геноцида над българския народ, които и паразити да са на власт, Т.Б. винаги е дупе и гащи с тях… Как така, бре? Първият възможен отговор, който ми хрумва е, че всички гадове са от един отбор. Без значение е как се казват и как са оцветени задниците им. Борисовци, Станишевци, Догановци, Костовци, Първановци, Сакснезнамкойси… всички са от „нашите” и затова Т.Б. се разбира прекрасно с който и да е на власт от тях. Вторият възможен отговор е, че Т.Б. го държат , ама не за шлифера. И третото, което ми хрумва е, че са верни и първия, и втория отговор. Тъй-тъй. Сега пък се сетих, че за мое огромно неучудване, другарят Т.Б. и неговата правна фирма непрекъснато консултира БГ министерства по различни сделки. Например Министерството на отбраната много обича да наема нашето момче, за да може заслужено да се лапат милиони хонорари през годините. Кой знае защо, никой не се сеща за факта, че във всяко министерство си има юристи – специалисти. Да не говорим, че притежаваме и цяла тумба прависти в Министерството на правосъдието. Всички тези юнаци са на държавна заплата и биха могли да свършат работата без да се налага да се ползват външните услуги на Т.Б. Биха могли. Да, така е. Само че как тогава ще се източи, усвои и открадне държавната парá? Как ще се дели с министрите нулата? 0 (нула) не се дели на нищо и с никой. Ами Главният прокурор къде е? Къде, къде – и той е от същия отбор, и той е от нашите момчета.

Опа, от дума на дума и то се стъмнило вече. Хайде, ще си лягам, че кой знае какъв сън ще ми цъфне. Лека нощ!

Ивайло Зартов, 08 май 2015 г.

Гледам си аз „новините“ и изведнъж  хоп – великият обещавач на справедливост Бойко Балкански с аркада на веждата! Тази разтърсваща новина автоматично засенчи всички останали природни катаклизми. Изригналият вулкан в Чили срамежливо се сви до редова оригня. Дори опустошителното земетресение в Непал отстъпи водещото си място в световните класации. Напълно заслужено синината на наш Боко се изтъпанчи най-отпред. И с право! Какво там значат няколко си хиляди жертви в Хималаите – дреболия. По-важният въпрос е – кой е посмял да посегне на „негова недосегаемост“? Кой е този куражлия – самоубиец, дето е вдигнал ръка срещу безстрашния властелин на всичко, що шава и мърда?

Докато се чудех, един от моите „колеги“ в творческата ми командировка прихна да се смее:

– Чакай, чакай да ти разкажа една история за синините на Бойко. Лятото на 1992 г. в района на Симеоновския лифт в София е обрана вилата на гръцкия посланик Каридис. Откраднат е мотор, моторетка или нещо такова. В будката на охранителя стои едно младо момче и уж трябва да пази, обаче е проспал кражбата. Фирмата, която отговаря за охраната се казва „Иппон“ –  тук разказвачът направи многозначителна пауза. Явно ми даваше възможност да стопля коя е тази фирма… онази същата, дето пази обектите на „Лукойл“ и Вальо Златев, и на много други БГ величия, за което получава тлъсти милиони. По онова време другарят Борисов не е бил нито собственик на фирмата, нито голям шеф в нея. Отговарял е за живата охрана – кого и къде да сложи. След кражбата в двора на резиденцията се събират няколко човека и пред тях Боко заявява – „Всичко е наред, набих го тоя Юри!“. Тогава се случва смешната случка. Младен Михалев – Маджо става и започва на свой ред да налага с шамари Бойко, като му крещи: „А бе, ти си за бой, за какво го биеш момчето, ти си за бой, ти си виновен, ти си отговорен…“. Шамарите летят, псувните плющят, а смелчагата Бойко Борисов се скрива в румънската джипка „Аро“ и се заключва отвътре.

– Ха-ха-ха. Представяш ли си сценката? – Творческият ми приятел се заливаше от смях. – Ха-ха-ха…Тоя същият, страшилището, безстрашният, каратистът и не знам още какъв се свря в миниатюрната румънска кола и се скри от шамарите като ученичка. Ох, не мога, ебаси колко ми е смешно. Всеки път, като се сетя и не издържам, а пък най- ми е гот, като го гледам как се пъчи по телевизията и се прави на мъж. Ха-ха-ха!

Тук вече аз не издържах и го прекъснах:

– Стига бе, това не е възможно! Това не може да бъде истина! Не го вярвам. Наш Боко, повелителят на черните шлифери, властелинът на магнолиите да го е страх от няколко шамара. Абсурд! Не може да бъде, а и някак не се връзва. Не отговаря на изградения му телевизионен образ на Мачо, на мъжкар. Как така ще бяга и ще се крие от някакъв си Маджо, какво като го е шамаросал? – продължавах аз да защитавам кумира на българските пенсионерки и да споря с разказвача.

Той пък се хилеше лукаво:

–  Сори, че убих детските ти мечти, ама това е положението. Има и други смешки с Бойко, по-нататък и тях ще ти разкажа. Ха-ха-ха.

Ивайло Зартов, 28 април 2015 г.