Archive for October, 2014

  Снимка: Васил Донев, DW

На 27.09.2014 г. в София родната полиция хванала 70 нелегални иракчани и сирийци.

На другия ден – 28.09.2014 г. са заловени още 30 човека. И двете „ювелирни” акции са следствие не на професионализма и гениалността на родните МВР, специални, супер-специални и свръх-хипер-над-специални служби. Не. Просто обикновени жители на столицата са подали сигнал на тел. 112 за тумбите от „мургави” гости. Неизбежно се сетих как още преди няколко години Бойко и Цецко се хвалеха, че сме напълно готови да влезем в Шенген!? Границите ни били ефикасно обезопасени – и пиле не можело да прехвръкне. Европата да бъдела спокойна. Врабчетата и гаргите нямат шанс.

Така е. Те нямат пари, съответно не могат да си платят за услугата. Обаче стотици, хиляди бежанци от Близкия изток плащат на каналджии и безпрепятствено и с лекота се оказват отсам браздата на уж строго охраняваната ни държавна граница. Какво излиза? Или Борисов и Цветанов са лъгали за Шенгенската ни готовност, което само по себе си няма да е шокираща новина, или сега някой вдига бариерата срещу заплащане. Контрабандните канали са отработени до съвършенство. Без значение е кои бандити са на власт. Цигари, алкохол, горива, пилешки бутчета… защо не и бежанци? Един Господ знае какъв е истинският брой на незаконно пребиваващите чужденци в България.

Непонятно и парадоксално е поведението на ЕС. До неотдавна ни натискаха да изградим непробиваема защитна линия. Да сме пазели общата европейска граница. Все мрънкаха, че не сме затворили достатъчно добре козите пътечки. Днес пак са недоволни от нас. Само че, в обратна посока. Упрекват ни, че спираме ордите африканци, араби, афганистанци… Нарушавали сме били човешките им права.

Леко съм объркан. Когато 1-2 човека преодолеят защитата – те са престъпници, защото са нарушили държавната граница. А когато групи от по 100-200 човека по същия начин ни дойдат „на гости” – те са бежанци!? Опа, загрях. За чиновниците от Брюксел външната граница на ЕС не преминава по линията Малко Търново, Лесово, Капитан Андреево…, а през Гюешево, Калотина, Видин… Иначе казано, не е важно колко талибани ще влязат от югоизток в България. Главното е те да не продължат на запад. Нека си останат у нас, ако ще и милиони да са. Всевъзможни защитници на човешките права директно ни забраняват да ги връщаме там, откъдето са дошли. В същото време Англия, Холандия, Германия и други загрижени страни пищят против българските граждани, живеещи у тях. Франция, без много – много да се церемони, направо товари сънародниците ни на самолети и ги пръждосва от земята си. Обясненията, че това били цигани, които крадяли по европейските градове някак издишат. Иракчаните, сирийците, афганистанците… не са по-малко мургави и също крадат по българските градове, но на нас ни се забранява да ги натирим. Тук има един много важен момент –каквито ще да са, родните цигани са български граждани. България е член на ЕС, съответно – всеки човек с български паспорт е гражданин и на обединена Европа, докато пришълците от Близкия и Среден изток не са със сходни права.

Въпроси за домашна работа:

1. Имаме ли държавна граница?

2. Охранява ли се?

3. Преминалите нелегално държавната граница, не са ли престъпници?

4. Защо да не можем да спираме и да връщаме ордите неканени „гости”?

5. Защо никъде в Конституцията на Република България не е записано, че сме НЕЗАВИСИМА, СУВЕРЕННА държава?

Очевидно петият въпрос дава отговор на всички „недоразумения”.

Ивайло Зартов, 07-10-2014 г.

Снимка: Чудеса.net

Чухте ли? Още един българин за малко да се самозапали. Ясно, че това само по себе си вече не е новина, но тук случаят е малко по-особен. Човекът се е „самоубил” в следизборната нощ и е оставил следсмъртно писмо. Ето какво пише в него:

„Не отнемам живота си заради това, че не мога да храня децата си – те отдавна минаха на фотосинтеза. Не е защото банката ни взе апартамента, след като останах без работа и не мога да плащам кредита.Не е защото жена ми умря от мъка. Непосилните сметки за ток, парно, вода, лекарства… също не са проблем – нали сме на улицата. Самоубивам се защото изборите отминаха. Свърши се. Не мога да живея без предизборните обещания. Само в тях виждах светлото безоблачно бъдеще. Единствено в заклинанията на Бойко Борисов, Сергей Станишев, Ахмед Доган, Костов, Сидеров, Симеонов, Дудука и ортаците им дишах безметежно. Тръпнех в радостно очакване на справедливост и възмездие. Ах, тези красиви лозунги! Как да живее човек без тях? Прозрачност, законност, демокрация… Време било за стабилна държава. Вече било време за победа над корупцията. За реформи в здравеопазването, в образованието. За реформи в реформите. С грижа за човека. С грижа за грижата за човека. Как вече, ето аха-аха, и щяло да се помисли за младите, за старите, за достойни пенсии и заплати. За цените… Помислиха – токът скочи с 10%. Явно другарят президент Роската Плевнелиев, по-известен като ирландската пастирка, си държи на обещанията. Нали той имаше частна среща с шефовете на енергобандитите във Виена. На Роската може да се разчита – каквото каже, го прави. Не с 10%, ами и с 50% ще го вдигне пустия му ток. Дума е дал човекът – дума на пастирка.

Съжалявам, че не успях да стигна навреме до с. Горни Лом. Там се погрижиха за 15 човека наведнъж. Можех аз да съм 16-ият щастливо взривен. Завиждам им на тия късметлии и за това, че са взимали приказни заплати – цели 240 лв. на месец. Общо взето съм голям карък. Сума ти хора се издавиха в потопите, ама аз все не бях на нужното място и в подходящия момент. Загрижените ни управници ахкаха и охкаха, официални траури обявяваха. Снимаха се по телевизиите и какво? Нищо. Наводненията се редуваха с взривове, катастрофи и тежки партийни софри. Надявах се, че най-накрая ще им уврат главите и ще вземат генерално решение. Например: да ни съберат нас, всичките тия български граждани дето не им трябваме под някой голям язовир и да ни удавят накуп. Или пък да ни раздадат противопехотни мини, да си ги настъпваме. Или да ни вдигнат във въздуха от раз. Бум и готово! Ама не, трепят ни на парче.

Всъщност така като се замислих, реших рязко да променя решението си. Няма да самозапалвам себе си. Ще направя една голяма кукла – олицетворение на ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Чучело, събиращо в едно олигарси и корумпирани политици и магистрати. Ще драсна клечката кибрит и ще изгоря виновните за 25-годишния геноцид в България. Ето това ще направя. Само че имам малък проблем. Няма как да купя бензин… Някой ще ми услужи ли? На някой да му се намира туба с „животворна” силно запалима течност?”.

Ивайло Зартов, 06-10-2014 г.