Archive for December, 2013

И тази година се изниза. Седим си около мястото, където преди палехме огън (нямаме дърва) и си припомняме какви важни неща се случиха в племето ни през 2013 г.

Имахме голяма всенародна веселба, казваме й избори. Вождовете на клановете изровиха гумените томахавки, раздадоха боички на нас, индианците и всички заедно се завъртяхме в танца на глупостта. Това си е наша традиция. Докато пеем все едни и същи песни, шаманите и вождовете стават все по-богати, а индианците – все по-бедни.

Малко преди веселбата избори, вождът на сивия клан и потомък на Винету Би-Би, обещавачът на справедливост, сдаде властта на който трябваше. Миши-Миши и червеният клан напълниха бузки от удоволствие, че отново им дойде реда. Миши-Миши обаче го досрамя да се нанесе в големия вигвам и пусна там развалячът на седенки Орешко – майсторът на ритуалното пребоядисване.

От всичките тези неща, за нас индианците, разбира се нищо хубаво не излезе. Без значение е кой клан ни управлява, резултатът винаги е един и същ – вождовете и шаманите ни съдират кожите. Те първо избиха всички бизони и продадоха техните кожи. Напазаруваха си табуни от расови мустанги. Построиха си вигвами – палати, оградиха най-тучните парчета от прерията за себе си и сега, след като опоскаха всичко останало, се сетиха за нас.

Племето ни е известно с пословичната си обич към вождове и шамани. Точно затова, някои индианци започнаха сами да се одират и ритуално да се поднасят в краката им. Но не всички са толкова любовно настроени. Има едни палави непослушковци, които се отвързаха от кола на мъченията и навириха пера. Отидоха на прежълтелите треви и започнаха да искат смяна на системата. Ужас! Страшни заклинания: Нито един от вождовете, участвали в избиването на бизоните досега да не се допуска да управлява племето ни. И не само това, ами и да бъдат наказани. Да им се отнеме всичко, що са награбили. Смелите индианци поискаха скалповете не само на вождовете на различните кланове, но и на шаманите и на оцапаните в кафяво отговорници по спазването на законите в племето ни. Тези последните, раздавачите на справедливост са известни с две неща. Задните им части винаги са омазани с много миризливи боички. Това е, за да можем да си ги разпознаваме по-лесно. Ако случайно са се позамили на дъжда, ги разкриваме по страстното им обгрижване на шамани и вождове. Покъртителна е нежността, с която облизват перата им.

През изминалата година станахме известни сред другите племена и с това, че някои от нашите индианци се самозапалиха, други си рязахме пръсти. Крайни форми на индиански протест. Вождове, шамани и оцапани се направиха, че не ги засяга. Нормално. Няма как да се самоскалпират. Вместо това пуснаха много дим и включиха в танца на глупостта нови обещавачи на справедливост – Големия Дудук и Ненаситния Гларус.

Имаме и още едно епохално събитие през годината. Вождовете на червения клан и на турско-синия, най-после се престрашиха публично да афишират връзката си. Целунаха се пред очите на насила довлечените индианци да наблюдават сливането. Така здраво се мляскаха, че си преплетоха езиците. Само да не си помислите, че на тях им е неудобно? Напротив, продължават така сплетени да си ходят.

Общо взето така преживяхме 2013 г. Много от нашите индианци се пренесоха във вечните ловни полета от глад, студ и отчаяние. Останалите отправяме очи към Маниту с пожелания навирените свободни пера да станат повече през новата година.

Ивайло Зартов, 13 декември 2013 г.

  Фотография: Jasper Doest

Обичате ли авангардно изкуство? Виждам учудените ви физиономии. Точно така изглеждах и аз, когато един мой приятел ме стресна с въпроса. Казах, не знам, което си беше истина. Как да обичам нещо, като не знам какво е. Той обаче настояваше:

– Виж сега, ще ти покажа фотографии, но най-добре е да дойдеш на място да погледнеш инсталацията. Да се докоснеш до истинската сила на изкуството! Сетих се, че там където има допиране до изкуство, след това задължително ще се допрем и до няколко бири и се навих.

– Хайде, води ме. Тъкмо по пътя ще разгледам и снимките.

Тръгнахме. Подаде ми той 5-6 фотографии и аз зяпнах:

– Пич, ти бъзикаш ли се с мене? Това е някакво сметище. Къде ме водиш?

– Трай бабо, за изкуство! – захили се приятелят. Стигнахме до градското бунище. Качихме се на някаква платформа. От високо се виждало по-хубаво. Какво ти гледане… Смрадта ме беше стиснала за гърлото. В очите ми лютеше. Обърнах се към шантавия ми приятел:

– А бе, противогази раздавате ли на тая вашата изложба?

– Гледай, гледай внимателно!

– Добре де, какво толкова? Планина от боклуци, отпадъци, разлагащи се гнусотии. Какво толкова?

– Еее, я се напрегни малко, де – разочарова се моят човек. С мъка принудих очите си да се взират в бунището. Ааа, видях. Сред гниещия хаос някой се беше постарал и с огромни черни чували, пълни с боклук беше изписал разни неща. Ясно се виждаха пръстени, опасващи цялото сметище. Имаше си раздели: Токсични отпадъци, особено токсични, ултра-мега-миризливи боклуци … Живописно подредените чували образуваха нещо като дърво. Само че, не дървото на живота, а дървото на гнилоча. Олигарси, местни феодали, корумпирани политици, магистрати и други отрепки – всички бяха изтипосани поименно. Зяпнах. Ееей, това изкуството било голяма работа. В короната се мъдреха Златев, Прокопиев, Минев, Гергов … Малко по-надолу, красиво накацали по клоните – Станишев, Борисов, Доган, Костов … При могъщите корени – Найденов, Велчев, Ситнилски, Дърдонски … цели висши съдебни съвети. Впити като лиани по ствола лъщяха Цветановци, Руменовци, Местанчета, Воленчета и Валерчета. Гледах, като омагьосан. Направо се захласнах. Както си се наслаждавах, по едно време забелязах, че някакси отстрани има отделна, допълнителна композиция от чували, изписващи Бареков. Явно авторите са се чудели къде точно да ситуират тая красота и са я хакнали, в крайна сметка, ей така, някъде си. Въпрос на творческо виждане, както се казва. Обърнах се към приятеля си:

– А има ли си име това миризливо чудо? Как се казва?

– Има си. И е възможно най-логичното. Не очаквай някаква изкелефенчена изненада.

„На бунището на историята” се казва.

Ивайло Зартов, 05 декември 2013 г.

Не е новина, че заради геноцида в България над 2 милиона български граждани избягаха от родината ни. Това си го знаем. Но колко от тях, преди да напуснат разградения двор са се отказали публично от българското си гражданство? Опитвам се да си представя какво би се получило, ако милионите бежанци посочат с пръст и назоват имената на виновниците за геноцида. В списъка с престъпници съвсем заслужено ще се окажат имената на всички управляващи през последните 24 години. Ето ви поредното доказателство за това, че България е окупирана от шайка брутални, безочливи, нагли бандити.

Редовият все още български гражданин Марин Грудев Мидилев пише до техни превеличества, Министър председателя Орешарски, Председателя на Народното събрание Миков и Главния прокурор Цацаров (ИСК):

„По навик след персонална смяна на персоните, заемащи вашите длъжности, съм се обръщал към всички вас”… „Протестът ми е бил винаги един и същ…”, „Навик ми е да получавам потвърждения, че Конституцията и законите, спрямо мен са спазени., чрез откази или мълчаливи откази от институциите – бюрократи и прокурори, които в момента управлявате, както и отказ от правосъдие от Върховен административен съд!”.

Колко българи се самозапалиха, заради стъпкването на и без това едва тлеещата надежда за по-добър и справедлив живот? Колко са хората, които след като са преминали през всички кръгове на ада, тоест през българските кривосъдници и бездушни чиновници, поглеждат към тубата с бензин и клечката кибрит, като към последна инстанция? Марин няма да се пали. След като десетилетия се бори с вятърните мелници е решил да напусне Абсурдистан – страната на узаконената несправедливост.

Той е бил войскови разузнавач. Член е на МЕНСА – България и на ИРИОН. Никога не е членувал в БКП или която и да е друга политическа партия. През далечната 1987 г. негов пряк началник пожелава да си впише името, като съавтор под една от многото научни разработки на Марин Мидилев. Безпартийният разузнавач отказва. Следват репресии и лоши характеристики и през 1992 г. го уволняват със служебна бележка. Не му предоставят копие от заповедта. Атестацията, в която се мотивират за уволнението му „поради некадърност” не е подписана от никой – там седят три празни полета на мястото за подписи. Освен скалъпените мотиви, вероятно съществува и измама с подправяне на подписа на министъра на отбраната, който седи под заповедта. Това Марин разбира от интервю на покойния вече министър Сталийски, в което той дава изявление, че по времето, докато е бил министър не е подписвал нито една заповед за уволнение на офицер. Въпреки изискваната от Мидилев тримерна графологична експертиза, той не получава никакъв отговор. Четиринадесет години Марин пише абсолютно до всички отговорни и безотговорни фактори в държавата. До министри, министър председатели, омбудсмани, депутати, съдии, прокурори… Единственото, в което успява, е да получи най-накрая, след 14 години ходене по мъките, извадка от заповедта и препис-извлечение – единственият от всички предоставени документи, който е подписан от Министъра на отбраната (по това време Веселин Близнаков).

Отказани са му всички опити да заведе дело. Да поправи по законен ред несправедливостта. Инстанции, институции и чиновници се гаврят с бившия военен разузнавач. „Държавата” не се интересува и от това, че този човек може да бъде от полза за обществото с научните си разработки. Само за справка: МЕНСА е клубът на най-високо интелигентните и доказано умни и надарени хора в цял свят.

Между другото, Марин живее в Димитровград. Сега се готви да напусне чалга-територията, страната на силиконовите цици, джуки и разлюляните задници. Ето какво пише след поредния отказ от правосъдие:

„Вашите отговори ще използвам след евакуацията ми от вашата държава в нормална такава, където има законност и ред. За отказ от българско гражданство, защото знанията ми, уменията ми и възможностите ми са неприложими тук”.

Марине, те гадините това искат. Всички умни, интелигентни и сърцати хора да бъдат прогонени.За да останат тук само робите. Всеки човек има право сам да решава съдбата си – спор няма. Но те моля да не ги наричаш в писмата си „господа”, „почитаеми”… „с уважение”. Разбирам, че доброто ти възпитание те принуждава да спазваш правилата на добрия тон. Но, приятелю Марине, тези бандити трябва да свикнат хората да се обръщат към тях така, както са заслужили. Например: изроди, червеи гнусни, паразити, гадини…

Моля те, ако можеш остани! Колкото и да си смазан от битовизми, от обиди, от заобикалящата те мизерия – духовна и материална. Остани, за да ги победим! За да ги накажем за геноцида над българския народ. Знам, че с това „Остани!” ти бъркам още по-дълбоко в раната. Но пък и ти си знаеш, че няма как да не те призова да останеш и да продължиш битката. Да продължим да се съпротивляваме. Ще победим. Сигурен съм.

Ти си военен. Ще ти го кажа така: Не сме получили заповед за отстъпление. Остани, моля те!

Ивайло Зартов, 10-12-2013 г.

Линк към по-разширена публикация в ЕвроЧикаго

   илюстрация Павел Кучински

Спомням си какво е усещането, като стъпя в кравешко лайно. Някаква странна смес от изненада, погнуса и възмущение. Ама как така тая крава се е изсрала точно на това място!? Гадна работа. Чувствам се натопен, подведен, топнат. Спомням си как след поредния сеанс избори, идваха при мен разни познати да ми се оплакват – Ама как така? Какво стана? Ние не сме гласували нито за ДПС, нито за НДСВ! Ние си гласувахме за нашите, за БСП. А то, какво стана!? – Възмущаваха се хората. Обясняваха ми колко гнусно се чувствали. Сякаш някой ги топнал в лайната. Били измамени, излъгани, обидени… Врякаха, крякаха, но нищо не предприеха. И червените шамани разбраха, че разполагат с материал. Могат да си правят, каквото си поискат, да сключват сделки с който си пожелаят и никой няма да им потърси отговорност. Това беше по времето на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ. Време на мазни заменки и тлъсти грабежи. Върхушките и на трите партии станаха още по-богати, а редовите членове – още по-бедни. Нормално…

Тия дни пак се разтичаха разни оплаквачи. Пак били стъпили в лайната. Изумени били как така, като си дали гласа за БСП, изведнъж се оказали в един лагер с ДПС, че дори и с АТАКА. Ха-ха-ха… Втрещени били от общия митинг БСП-ДПС. Никой не ги бил питал. Изобщо не били съгласни да имат каквото и да било вземане-даване с фесовете или с фурнаджийската лопата. Слушах ги, гледах ги как се тюхкат и се вайкат. По едно време не издържах и ги прекъснах. Вече не ми беше смешно. Попитах ги дали са идиоти. Явно са – опулиха се с неразбиращи очи. Отказах се да им говоря – няма смисъл. Как да обясниш на мега-кретена, че е дебил. Сложна задача.

След поредните „избори” отново ще се чудят защо любимите им вождове са сключили сделка с ГЕРБ. После с Шмерб, с дявола, с който им падне. Колко трябва да си тъп и прост? Да виждаш истината, да знаеш, че партийните чорбаджии не дават пукнат грош за теб и да се правиш на сляп и глух. Да продължаваш да гласуваш за собствените си палачи. Да овластяваш бандити, които се съюзяват с други разбойници в името на две цели. Първата е те, тарикатите да стават все по-богати и да запазват награбеното. А втората е идиотите да стават все по-идиоти. Да мрат от глад, от студ, от болести, но да не им пука. Да не обръщат внимание на това как се гърчат децата им и възрастните им родители. Да не забелязват, че са превърнати в бройлери, в донори. Колко трябва да ти се иска да си заслепен? Та да не виждаш, че в България няма партии. Има шайка от олигарси, местни феодали и техни слуги – политици и магистрати. Има и отбор идиоти, които служат като тор. Слава на Бога има и една група от български граждани, които са прогледнали. А най-много ме радва, че тази група на свободните и смели българи се увеличава с всеки ден. А на тези, дето непрекъснато настъпват лайната, не мога да съчувствам. То бива, бива, ама то това никъде го няма. Двадесет и четири години да те грабят, лъжат, грабят, баламосват, грабят…, и все в тоя ритъм да те обработват. И пак да има олигофрени, чакащи поредния „спасител”. Уникално! Не е за вярване. Стъпваш на пожарникаря – смърди, стъпвал си преди това на всички останали лайна и всичките смърдят еднакво. Обаче продължаваш да крачиш в лепкавата гнус. А бандитите стават все по-оригинални. На получаващите до 340 лв. месечен недоход през 2014 г. пак ще им взимат по 30 лв. на месец, но пък през 2015 г. щели да им ги върнат. Ха-ха-ха! Велико! Хич, ама изобщо не са нагли, нали? Демек – търпете ни поне още 2 години и ще получите, ако не цели семки, поне обелките.

Много добре си спомням какво е да стъпиш в кравешко лайно. А вие спомняте ли си?

Ивайло Зартов, 20 ноември 2013 г.