Archive for June, 2013

–

Като чуя герои, героизъм, героична, и веднага се сещам за Левски, Ботев и всички останали, дали живота си за свободата на България. Сещам се и за хора, спасили други хора в морето, в язовири, в планините, при наводнения, пожари… Не знам защо е така, но героизма все го свързвам със саможертва. Или трябва да си загинал, или поне да е имало реална опасност за живота ти. Тия дни обаче чух, че съществуват и друг вид герои. Някакъв по-героичен героизъм, непознат досега.

Според Георги Кадиев, цялата група на БСП в Народното събрание били герои:

„ Не само ние, които гласувахме против (16гласа) назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС и въздържалите се (8 гласа) сме герои, герои са и тези 50 човека, гласували „за”. Те го направиха само от партийна дисциплина. Ако беше гласуване по съвест, нямаше да има и 2 гласа „за”.” Объркан съм, имам чувството, че някой с миксер бръкна вътре в мен и направи на каша дефиниции, понятия, разбирания. Но пък, карай да върви! Важното е, че в българския парламент има 74 героя и всичките са депутати от БСП. Това пък напълно обяснява откъде идва героичната стойка на Станишев. Няма как да е по друг начин, след като е заобиколен от такива герои. Явно прихванал от техния героизъм, Серго героично загуби 6 пъти подред на избори. Героично се осра, пардон наака на ДАНСинга. Геройството му е пословично! Като един истински нечовек, той никога не е виновен за нищо. И никога няма да подаде оставка.

Ееей, чутовен герой, сравним само с другия легендарен персонаж – обещавачът на справедливост, Бате Батман Бойко Борисов. И той, горкият, е заобиколен от герои. Всъщност то в нашия парламент има 240 героя и всичките са партийно дисциплинирани. Депесари, атакисти, гербери  и бесепари  геройстват нон-стоп. Всекидневно извършват геройски дела в името на Златев, Божков, Гергов, Батков, Гигов, Ганчев, Фотев и други олигарси и местни феодали. Гласуват в полза на господарите си, грижат се 24 годишният геноцид над българския народ  да продължи.

Обаче, ако били гласували по съвест, нямало… Хубаво признание. По съвест. Депутати, политици, магистрати и съвест… Екзотична комбинация! Виждал съм по телевизията как правителствата се кълнат да служат на народа. Вече 24 години полагат клетва и слугуват на Цеко Миневци. Явно за тях това е народът.

Определено тези „герои” трябва да се отърсят от шизофренията си. Да се излекуват.  Нека да преминат официално на работа във фирмите на господарите си и там да геройстват. Нека освободят от присъствието си парламент, министерства, агенции, комисии и други държавни учреждения. В тях няма нужда от партийно дисциплинирани „герои”. Имаме остра, крещяща недостатъчност от безкористни идеалисти. Идеалът е само един – България. Българските граждани, българските данъкоплатци мечтаят за справедливост и възмездие. За по-добър живот. Това е изпълнимо, възможно е. Достатъчно е да си избираме хора, които не са алчни. Човеци с кауза. И да ги контролираме. Защото без граждански контрол всеки може да кривне и да се превърне в послушен, безволев „герой”.

Ивайло Зартов, 21 юни 2013 г.

–

Всички се раждаме голи. Някои в семейства с повече възможности, други в семейства с по-малко финансови средства. Но всички се раждаме свободни. Растем, без да осъзнаваме, че сме свободни. Не се замисляме, не разбираме какъв дар от Бога сме получили. Порастваме, живеем и умираме така и недокоснали себе си.

Когато олигарх или местен феодал те поръчат, а техните слуги кривосъдници те тикнат зад решетките, отнета ли ти е свободата? В присъдата на кривосъдниците, издадена в името на бейовете – поръчители пише: „лишен от свобода”. Но така ли е? Решетките, възспиращи тялото ти, могат ли да отнемат свободата ти? Ако тя, свободата е само в краката ти, то тогава горко ти! Ти наистина си лишен.

Бандитите в тоги не са способни да затворят духа ти. Умът, сърцето и душата не могат да бъдат ограничени от окови. Кой е този истински душманин, който може да стегне в желязна хватка всеки човек? Кой е толкова силен, толкова безжалостен и с неограничени възможности? Това сме самите ние. Само ние можем да се самолишим от свобода. Никой друг не може да ни залепи за дивана в къщи, да ни сложи ракия и салата на масата, да ни включи телевизора и да ни накара да псуваме Станишевци, Борисовци, Велчевци и пр. корумпирани политици и магистрати. Да кълнем Златевци, Божковци, Герговци… Да ги обвиняваме за 24 годишния геноцид, за бедността, за разграбената България. И до тук. Толкова! С това се изчерпва цялата ни свобода.Това сме си разрешили. Какво става на следващия ден? Нищо. Махмурлук. Мълчим си робски, търпим и траем. Няма и спомен от ракиената смелост. Гневът и желанието за справедливост са се изпарили заедно с алкохолните пари. Лицата са разтеглени в мазни, раболепни усмивки. Главите са наведени. Чупките в кръста – точно отмерени. Лицемерие, нагаждачество и страх. Много страх. От началници, от властимащи, от времето дори. Страхът е инстинктивен. Да не би някой да ни заподозре в наличие на чест и достойнство. Затова придвижването става пълзешком. Лазейки, влачейки се по корем с преднамерени гърчове. Някога, много отдавна част от влечугите са проходили. Сега част от хората се превръщат във влечуги. Всички се раждаме голи. И всички умираме, полагат ни в гроба облечени и нагласени. Голотата е прикрита. Минава малко време и от дрехите нищо не остава. Какви ти дрехи? От плътта нищо не остава. Целофанът е махнат, само костите се зъбят. Умни чичковци ще се упражняват – това е скелет на човек! На човек – вампир, на човек – влечуго.

Но как да разберат дали останките пред тях са на свободен човек? Какво става с нас? Защо се самолишаваме от свобода? И как да възпитаме децата си? Какъв пример им даваме? Доброволното робство е начин на оцеляване. Бъди роб, за да те нахранят, все ще ти подхвърлят някоя огризка. Ежедневно размахваме знамена с надпис „Наведена глава сабя не я сече!”.

Идва денят на Ботев, на Левски…, и децата ни питат. А какво означава „Свобода или смърт!”? Почесваме се по главите. Слагаме ракията и салатата на масата. Пускаме телевизора и им показваме. Що е туй свобода. Учим децата си какво е новото, модерното българско разбиране за свобода.

Ивайло Зартов, 11 юни 2013 г.

–

Чакайте малко! Нещо не разбирам. Създаваме резервати, национални паркове, защитени зони. В тях охраняваме и пазим цветя, дървета, всевъзможни растения и животни. И от кого ги защитаваме? От себе си. Нормално ли е това? Нима не е лудост?

Нима не е идиотско първо да унищожаваме с действие или бездействие, да убиваме и в един момент да се плескаме по челата и да правим отчаяни опити да пазим недоубитото. Що за малоумие? На всичкото отгоре, и отдолу, това явно ни е в кръвта. Хвърляме боклуци където и когато ни попадне. Отиваме на излет, за риба, или правим ремонт – след нас купчини боклуци! Идва денят „Х” и всички: „- Урааа! Да изчистим България за един ден!”. Аха, 363 дни да изцапаме България, и после за един ден да я почистим. Странничко, нали?

Първо си избираме лъжци и бандити за управляващи. После ги плюем, че били такива и онакива. Ами какви да са? Или пък изобщо не ни е грижа кой управлява държавата. Не ни интересува, пет пари не даваме за нищо. В същото време не спираме да мърморим и да се оплакваме, че живеем зле. Най-бедни сме! Най-корумпирани! Мрън-мрън-мрън… Че как да живеем? Нали нищо не ни интересува. Съседите или други непознати на улицата ги ограбват, убиват. Ние какво правим? Залостваме здраво врати и прозорци, пускаме щорите, увеличаваме звука на телевизора. Не чуваме, не виждаме. Случва ни се същото на нас самите. О-о-о, Боже, ама как е възможно? Защо на нас?!? Нали никому нищо лошо не правим?. Вайкаме се как никой не ни е помогнал, как никой не ни е обърнал внимание. Псуваме всички затворени кепенци. Негодуваме. Съвсем случайно, през бронята ни до нас достига информация, че кривосъдници в тоги изпълняват частна поръчка и убиват невинен. Успокояваме се автоматично: Този си е виновен! Няма как да е невинен. Майната му!

Утре се оказваме на неговото място. Ужас! Ама то било възможно! Ами сега? Кой ще ни помогне? – Никой! Майната се е върнала, като бумеранг.

Достатъчно. Стига с онагледяването. Възможно е някой да възкликне: „- Не, аз не съм от тези хора. Аз не съм такъв!”. Възможно е! Знам, че има хора, които не убиват растения, животни и други хора с безсърдечието си. Дори познавам такива Човеци. Нисък поклон вам!

Но има и други – цели идиоти и полуидиоти. При целите идиоти положението е безнадеждно. Тъжното е, че не само че не са на изчезване. А даже напротив, много са и се размножават. Явно завършеният идиотизъм е успешна форма за оцеляване. Някакво подобие на едноклетъчните. Какво да им е на тях? Всичко си им е наред! Кой е виждал разтревожена амеба? Обаче при полуидиотите ситуацията е различна. С тях трябва да се работи денонощно. Да им се обяснява, показва. Да им се дават добри примери. Те могат да станат Човеци. И тогава за всички ще е по-добре.

Ивайло Зартов, 27 май 2013 г.

–

Групата „Да защитим Ивайло Зартов от „правосъдната” ни система” беше създадена с цел да се опълчим срещу организираната престъпна група от олигарси и местни феодали, като Златев, Божков, Гергов, Фотев….и пр., и техните корумпирани слуги политици и магистрати – Борисов, Станишев, Доган, Костов, Велчев, Дърмонски, Георгиева, Тонева, Маджаров /съдии и прокурори/. Всички те заедно са отговорни за 24 годишния геноцид над българския народ, които ограбиха България и я напъхаха в джобовете си.

Конкретният повод бе поръчковият, брутален, скалъпен процес срещу Ивайло Зартов и медийното затъмнение, осигурено от зависими от шайката разбойници  журналя. Поръчители и палачи осъдиха Ивайло Зартов за присвояване и безстопанственост, в качеството му на управител на частна фирма – ООД без да направят ревизия на същата тази частна фирма и без доказани липси, според  единствената „експертиза” направена от обвинението. На три инстанции съдиите отказаха да се направи ревизия с думите, че нямало нужда, всичко било доказано. Самите следователи и прокурори не са я извършили. За всеки, който е прочел документите по делото се вижда ясно – това е гнусна, нагла поръчка, изпълнена от „боговете” в тоги по отвратително безочлив начин. Наказателна операция. Погазени са българските и европейските закони и човешкото право на защита.

В България няма към кого да се обърнеш за помощ и защита. Справедливост, законност и правосъдие не съществуват. Сами трябва да си помогнем, сами трябва да се защитим. Като не мълчим, като изкарваме на светло имената на бандитите в тоги и техните господари-поръчители. Несправедливостта и погазването на законите е практика в родината ни. Случаят с Ивайло Зартов не е единствен. Има още много подобни поръчкови процеси. Има и много обратни примери, в които кривосъдниците се използват, за да опънат чадър над олигарси, феодали и набедени за политици: …Ковачки – за 17 млн. измами с ДДС – оправдан; делото Сапард; Тонко Фотев, който е на свобода и продължава да се прикрива, като почетен консул на Русия в Бургас; заменки; контрабанда; приватизация-кражба; нагласени търгове; комисиони. Срещу престъпността по високите етажи на властта и корупцията изобщо не се предприема нищо, сами не могат да се самоарестуват и самоосъдят. Лъжат ни и ни обещават справедливост и възмездие и в същото време ни ограбват и запушват устата на всеки, дръзнал да се освободи от робството на шайката разбойници.

България е най-бедната държава в ЕС. Образованието и здравеопазването са съсипани. Няма пари за пенсионери, за деца, за майки. Безработните са около 1 млн. Два милиона българи бяха прогонени от страната. Дори и да работиш е невъзможно с мизерната заплата да си платиш сметките за ток, парно, вода… А с какво да купиш храна? Как да отгледаш децата си? Как да помогнеш на възрастните си родители?

Всичко това ни принуждава групата, създадена да подкрепи Ивайло Зартов в битката му да се разрастне. Нека това бъде група, която ще защитава всеки пострадал от геноцида. Нека това бъде група, която ще обедини български граждани срещу корупцията, срещу олигарсите, местните феодали и техните слуги в тоги. Независимо от различните ни партийни принадлежности или липсата на такива. Без значение е какво ни разделя, нека се обединим в главното. ДА ЗАЩИТИМ СЕБЕ СИ, ДЕЦАТА СИ! Да върнем смисъла на думите СПРАВЕДЛИВОСТ, ЗАКОННОСТ, ПРАВОСЪДИЕ. Когато това стане, тогава ще бъдем и богати. Когато върховенството на закона се случи на дело, а не само в предизборните обещания на бандитите, тогава няма да има нужда от подобни групи. Но докато не извоюваме свободата си, трябва да се обединим. Да загърбим различията помежду ни.

От  администраторите

„…Да не мълчим пред неправдите. Да не се навеждаме на властимащи. Да счупим оковите на собствения си страх. Стига робство и тиранство! Стига ни 24 години геноцид!

Всеки участник в тази група е смел и свободен българин, отхвърлил робството. Заедно ще победим. Всички ние заедно ще се погрижим нашите данъци да не се крадат. Ние сме суверенът, ние плащаме заплатите на кривосъдници и политици. Да им припомним, че са объркали господарите си. Не можем да разчитаме на събуждане на тяхната съвест или помощ отвън. Не можем повече да чакаме светлото бъдеще.

Приятели, няма да е лесно, ще има провокатори, опити за дискредитация и откровени оплювания. Не падайте духом. Системата ще се защитава. Ще се опитат да запазят награбеното и да продължат да ни ограбват. Да ни манипулират, да ни разделят, да ни настройват едни срещу други. Ще ни плашат с репресии, наказания, скалъпени процеси, затвор. Но вече е късно за тях… Нищо не може да спаси алчните свине от справедливия ни гняв. Ние вече сме прогледнали, вече знаем кои са истинските ни врагове. И ще ги победим!  

Ивайло Зартов …”