Разминавания
4Странно. Стотици, хиляди автомобили, влакове, самолети, кораби и прочие превозни средства ежедневно се разминават и от това на никой нищо не му трепва. Достатъчно е обаче веднъж да се срещнат челно два влака и вече имаме световна новина. Ужас! Каква трагедия! Как е станало, кой е виновен, броят на загиналите… Въпросите се надбягват по между си, а вниманието на загриженото общество е приковано в отговорите.
Съвсем друга е ситуацията, когато не иде реч за транспортни средства, а за думи и дела. Това, дали думите и делата ще се сблъскат или ще се разминат, е все тая – на никой не му пука. Няма шанс да се превърне нито в световна, нито в махленска новина. Предизборните обещания на политиците се разминават със следизборните им дела. И какво? Нищо. Тишина. Няма наказания, няма отзоваване, няма публично приковаване към стълба на позора. Тоталното отсъствие на негативни реакции води до самозабрава и парадокси.
На думи държавата България се намира на континента Европа и е член на ЕС. Чл.20 от Хартата на основните права в ЕС гласи: „Всички хора са равни пред закона“. Но, не и в България, в която законите не се отнасят до политици, магистрати, олигарси и местни феодали. „Европа категорично е най-свободният континент в световен мащаб и е на челно място в международните класации по отношение на свободата на словото“. Моля ви, прочетете отново последното изречение. Сега го сравнете с класацията на „Репортери без граници“ за 2017г., според която България е на 109-то място в света по свобода на словото!!! Нима в Европа има 108 държави? Какво е това? Катастрофа или разминаване?
Чл.51 (3) от Конституцията на Република България: „Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“. Аха, явно възрастните хора, които ровят по кофите за боклук и спят по пейките в парка, са под такава „особена държавна закрила“! Безспорното в случая е, че закрилата е „особена“. Разминаването е очевидно, сблъсъкът – също.
На сцената излиза Негово величество Бойко І и заявява: „Аз винаги си поставям отлична оценка“ (18.09.2017 при Хекимян). В същото време по данни на Евростат, над 2,5 милиона българи гладуват и не могат да си плащат ежемесечните сметки. Какво излиза, че за да се добави „+“ към „отличната самооценка“, мизерстващите българи трябва да станат 3 милиона, така ли?
Според Сотирчо Цацаров, този мега борец срещу Корупцията, положението ни било розово. 22-ма магистрати били обвинени, било създадено съвсем прясно, ново звено „Антикорупция“, КОНПИ щяла да се прероди в КПКОНПИ (комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество) и прочие убавини ни очаквали. Обаче в доклад на организацията „Прозрачност без граници“ се сочи, че се влошаваме. Индикаторът за Корупция в България е 0,13%*, като специално са посочени депутатите, като основен фактор на загниване. *(За сравнение – същият индикатор за Дания – водачът в класaцията по липса на корупция, е 0.97%, а средната стойност за страните от ЕС е 0.52%).
Е, розовеем или посиняваме? Безкрайната спирала от разминавания ни спира дъха, а останали без дъх ставаме лесна плячка на надуваемите кукли. „Белгия си е град, бе човек!“ (черната Златка във VIP Brother).
Ивайло Зартов, 03 октомври 2017г.
Генетично рушветчийство
1Възможно ли е да е в кръвта ни? Нима наистина сме увредени до такава степен, че да възприемаме корупцията като нещо нормално, нещо без което не можем? Факт е, че в България не само, че няма непоносимост към корумпираните чиновници, политици и магистрати, но дори се приема като част от доброто възпитание те да получават подаръци за труда си. Защо е така?
Благодарение на принудителната творческа командировка, не само имам много време за четене, но и ми попадат изключително интересни издания. Любопитно е да се надникне в личната кореспонденция и в дневниците на турските държавни служители по време на 500-годишното ни робство. Аги, бейове, паши и дори великите везири са считали рушветите за нещо напълно в реда на нещата. Един вид уважение от страна на просителя. Не са един или два случаите, в които турските чиновници са си записвали кой за какво е дошъл да ги моли и с колко се е отблагодарил за помощта им. Записките са водени със счетоводна педантичност и никъде не се забелязва и полъх от каквото и да било притеснение, че се извършва нещо нередно. Напротив, набива се на очи растежа на самооценката – тя е правопропорционална на размера на подкупа. И най-важното е, че няма нищо шито-покрито, всичко е явно, открито и честно, като при състезание на олимпийци или като търг с явно наддаване. Който даде повече, той ще получи услугата, сделката, стоката…
Чета, чета… и постепенно забравям, че става въпрос за събития отпреди 300-400 и повече години. Времето се размива, чалмите и шалварите се сменят с калпаци и потури. Само рушветите си остават стабилни, непоклатими и вечни. Всеки себеуважаващ се кмет очаква да го „уважиш“. Общинските съветници също са в поза на вечно готови да ги „почетеш“. Чантаджии и папкаджии в различни държавни агенции, комисии, управления, подкомисии, надкомисии и т.н., седят на пусѝя и те дебнат. Носиш ли им нещо? Без значение е какво ще поискаш, ще го получиш. Важното е да не си с празни ръце. Кафепийци с ранга на директор, зам.министър и министър направо ти стават съдружници. Иначе твойта няма да я бъде. Отиваш в прокуратурата или в съда и плащаш, за да получиш „правосъдие“. Тук обаче трябва да внимаваш. Някой друг може да плати повече и ще получи повече „правосъдие“.
Вървиш по спиралата нагоре. Вървиш и плащаш. По един или по друг начин, но винаги си плащаш, за да получиш това, което искаш. Дори не ти минава през ума, че може да си жив без да ги подкупваш разните им там аги, бейове, паши и велики везири. Ти ги „уважаваш“, а пък те всяка година създават нов антикорупционен закон. Ти непрекъснато ги „почиташ“ и те непрестанно се борят с корупцията. Раждат се все по-нови и все по-специализирани съдилища и прокуратури, КОНПИТА, ДАНСОВЕ, БГ ФАСУЛИ…
България била най-корумпираната страна в ЕС. Ами като не искат да приемат Турция, така ще е – ние ще водим хорото. Навикът бил втора природа. Хмм, че то при нас да получаваме и да даваме подкуп си ни е директно първа природа, че кое ли ни е втората? Както и да е. Науката генетика ще даде отговор на всички въпроси.
Ивайло Зартов, 05 септември 2017г.
Алчняк
0Златната рибка имала любима игра. Много обичала да я хващат разни рибари и тя да им изпълнява по три желания. Рибката била толкова ларж, че по едно време даже решила да отмени ограниченията. Сложила си тя една табелка „Промоция – искане безкрай“ и скочила в поредната мрежа.
Издърпал я щастливецът и както си му е реда първо я заплашил, че ще я пържи. Тя му се примолила да не я мята в тигана и му обяснила, че ще изпълни всичките му желания. След първоначалната размяна на любезности, рибарят се замислил:
– Бре, много е дащна нещо тая златна рибка, ама ще пробвам дали е истина. – Искам мощна кола – Бам! Звярът се появил до слисания рибар
– Огромна къща! – Бам! – Яка мацка, куфари с пари, власт… Бам, бам, бам… Едва успявал да изрече желанието и то се сбъдвало. Овластеният новобогаташ останал без дъх.
– Това ли е, това ли е всичко което искаш? – побутнала го рибката.
Бившият рибар се плеснал по челото:
– Здравето бе, щях да забравя. И да съм здрав, болест да не ме лови…
– Хмм, изпълнителката на желания направила леко кисела физиономия – Не ти ли се струва, че нещо изпускаш? Нима това е всичко, за което си мечтал?
– Добре де, като толкова настояваш искам още къщи. Една на Карибите, в планината… още коли, джипове, лимузини, спортни, парите да не мога да ги преброя, жените да са много… Искам да съм едновременно и като рок-звезда, и като олигарх, банкер, цар… А бе, като Бойко Борисов искам да съм. – Бам!
Челото на алчняка се ударило в някакви ръждиви решетки. Тясна затворническа килия. Вместо лек морски бриз, тежка смрад на пот и махорки. Огледал се бившият никаквец. Няма я златната рибка. Няма я старата лодка. Нищо няма. – Мамка му, къде сбърках?
Ивайло Зартов, 21 юли 2017г.
The day after B.B.
0В Холивуд са майстори на катастрофическите филми. Какъв е животът на Земята след изригването на мега вулкан, след опустошително земетресение, след нова ледникова епоха, след ядрена война, след биологическо заразяване с вирус-убиец или след сблъсък с метеорит… При всички сценарии, резултатът е общо взето един и същ. Драстично намаляване на броя на нормалните човешки единици. Засилено проявление на всевъзможни изроди, които посред бял ден, без причина пребиват деца и жени (като в Бургас и Несебър), или пък ритат незрящи (като в Слънчев бряг). Задължително огромни групи от населението са принудени да бягат от зоната на смъртта. Народът гине, оцеляват само банди, които въз основа на правото на бухалката радпределят порциите храна, вода, гориво.
От Меката на киното изтече информация, че се подготвя нов хит с работно заглавие „След управленията на Бойко Борисов“. Нашият премиер-слънце щял лично да играе всички главни роли, в това число и ролята на катаклизма. Ето ви няколко тайни от сюжета на филма: Според анализ на Евростат, цитиран от БТА, след управленията на Б.Б. броят на българите, тънещи в нищета се увеличава. Всеки трети български гражданин „живее“ в тежки материални лишения, 2,5 милиона души – 35% от населението не могат да се хранят редовно и не могат да си плащат ежемесечните сметки. След управленията на Бойко Борисов, България е най-корумпираната и най-бедната държава в Европа, а свободата на словото е безвъзвратно умряла. Медиите са изцяло подвластни на управляващите. Във всяка медия има поне по една шефка като Дарина Сарелска или Бетина Жотева, които решават кое е Бойко-угодно и кое не. След управленията на Б.Б. говорим за Геноцид в България – 2,5 милиона българи са подложени на системно унищожение – „системна невъзможност да си плащат сметките и да си купуват храна“ (цитат от доклада на Евростат). След управленията на Бойко Борисов няма нито един министър, нито един висш политик или магистрат, който да е осъден за корупция. И това е в България – страната, официално обявена за най-корумпирана в Европа. След управленията на Бойко Борисов имаме стотици хиляди негови речи и обещания за борба срещу корупцията. Имаме и орди от спец-звена, спец-съдилища, спец-прокуратури, БОРКОР-ове, комисии, агенции и прочие страшилища, борещи се сами със себе си. След управленията на Бойко Борисов лъжата вече е истина, а истината – лъжа. Нагаждачите са „патриоти“, тарикатите – „националисти“, а търговията с плът вече не се нарича проституция. Нарича се политика. След управленията на Бойко Борисов в България е на почит смяната на пола (за справка вижте политическите травестити Болен, Далавери, Прасчо, Антон Тодоров, Тома Биков, Дудуков, Яне Янев и др.). След управленията на Б.Б. в България има специфични магистрали – вълнисти, бъбунести, дупчести…
Опа! Горещи новини. Холивуд е докопан от дългата ръка на СЕМ и Бетина Жотева. Филми няма да има. Точка.
Ивайло Зартов, 30 юли 2017г.
Анимации
0Всичко е Мики-Маус, и това е логично. Държавата се управлява от анимационните герои Боко, Болен, Далавери и Прасчо. Всичко е обърнато наопаки и дори наопакито е обърнато наобратно. Лъжата е издигната в култ. Прокурори и съдии лъжат в определения, решения, присъди, постановления и прочие свои официални актове, с което придават „законност“ на беззаконията си. Политици се плюят, храчат и псуват, след което се прегръщат, целуват и облизват. Журналята са надъхани и послушни. За 5 лева са готови да напишат гадости и срещу собствените си майки. Чест, достойнство, справедливост, правосъдие, законосъобразност… Всичко това е демоде и е захвърлено на боклука. Сега имаме нова ценностна система. На власт са анимационните герои.
Отварям Закона на всички закони – Конституцията и чета:
чл.13 (3): „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.“ – Лъжа! И децата знаят, че традиционното вероизповедание е Корупцията.
чл.16: „Трудът се гарантира и защитава от закона.“ – Не просто е лъжа, това са абсолютни глупости. Какъв труд, какво гарантиране, какъв закон?!? Какво ли мислят 500 000 безработни по този въпрос?
чл.20: „Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната…“ – Тази глупост да я кажат на хората в Северозападнала България. Там са адски балансирани.
чл.21 (1): „Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.“ – Чета тази тлъста многоопашата лъжа и осъзнавам, че сме останали без основното си национално богатство. Двадесетина човека едри латифундисти заграбиха 80% от територията на България. Всеки чужденец може да си купи чрез фирма, колкото си поиска земя. А съвсем скоро няма да им се налага дори да регистрират фирми. По нареждане на ЕС българското основно национално богатство трябва да може да бъде купувано свободно от всеки чужденец. Та, за каква особена закрила на държавата и обществото говорим?!?
чл.18 (1): „Подземните богатства…, крайбрежната плажна ивица… са изключителна държавна собственост“ – Лъжа! Не можем да преброим частните плажове по морето.
чл.14: „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“ – Пълни глупости, майките се чудят как да протестират срещу „държавната закрила“.
чл.8: „Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна“ – Тотална измама. Дупетати, премиер, министри, прокурори и съдии, всичките три власти се назначават от олигарси като Златев, Божков, Гергов, Ганчев, Минев… Кое му е разделеното? Къде е разделението, като са от един отбор всичките?
чл.9 (1): „Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната цялост.“ – Лъжа, ние просто нямаме въоръжени сили…
Така, в този дух мога да продължа още дълго. Разлиствайки страниците на Конституцията непрекъснато се препъвам в лъжи, глупости, измами, неистини… Но имам и една радостна новина. Намерих една истина, леко нагарчаща, но пък истина:
чл.7: „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“ – Горчива истина. Вместо чиновниците да отговарят персонално за своите беззакония, държавата тоест данъкоплатците плащат свинщините на чиновниците. Например: Прокурор решава да ви съсипе, защото не сте му симпатичен или защото сте поръчан. Повдига ви обвинение, че сте негър с три глави, унищожава семейството ви, бизнеса ви, живота ви… И някой ден, ако успеете да се оправите, тоест да му платите на него или на съдията, тогава вие ще получите възможност да съдите държавата – данъкоплатците. Не мръсника в тога, а невинните и нищо неподозиращи безименни граждани – тях ще осъдите. Още по-страшно е, ако съдия постанови, че сте негър с три глави. Тогава бетон-арме сте съсипан и ако все пак с Божията помощ, някой далечен ден успеете да докажете своята правота, то вие отново няма да можете да потърсите лична отговорност от престъпниците в тоги – държавата отговаря за техните безчинства. Само на който не му се е случвало, няма да разбере за каква рафинирана гавра става въпрос.
Тази ужасяваща истина в чл.7 от Конституцията оневинява и всички крадци по министерства, агенции, комисии и прочие държавни хранилки. Всички чиновници могат необезпокоявано да ви вредят – те не носят отговорност. Вие можете да осъдите държавата, тоест и себе си включително, защото вие също сте данокъплатец и така се получава, че сам си плащате за чиновническите престъпления.
Как ви се струва това? Мики-Маус е, нали? В много готина държава си живеем. Конституцията ни на 90% е пълна с лъжи, измами и откровени глупости, което обаче не ни пречи да си имаме Конституционен съд. Напълно закономерно шеф на КС е не кой да е, а господин „вечното нямане на доказателства за корупция по високите етажи на властта“ – другарят Борис Велчев. Докато той 7 години се правеше на Главен прокурор, паразитите с власт станаха още по-богати, а българските граждани – по-бедни. Велчев беше назначен от Гоце Първанов, Гоце пък беше сложен да ни се прави на Президент от Вальо Златев, Люси Стойков, Гергов… и ченгесарския башибозук около тях. Същата банда назначи и следващия Главен прокурор – Сотир Цацаров. Както се вижда, и той е майстор на нямането на доказателства за корупция по високите етажи на властта. Кукловодите само сменят куклите, за да е по-интересно на зяпналата публика. Крадецът от Мадрид, Драгалевският бандит, Сергейчо, Гоце, Ахмед… са отдръпнати леко встрани, а на тяхно място са избутани новите солисти: Боко, Цецо, Болен, Прасчо, Далавери, които ни баламосват с тъпоумието си. Картините се сменят една след друга и колкото по-бързо се сменят, толкова повече ни се струва, че има някакво движение. Докато ни се изреждат анимационните герои, над 2 милиона българи бяха прокудени от България, а други 2,5 милиона „живеят“ под прага на бедността (според Евростат) в Родината си. Това е ефектът на анимацията.
Ивайло Зартов, 15 юли 2017г.
Напращяване
8Иван Петров шофира личния си автомобил. До него е съпругата му, отзад са седнали сватът, сватята и един братовчед. Спира ги много любезен и усмихнат катаджия:
– Добър ден – добър ден! Служителят на реда вади таблет и проверява данните на водача, да не би да дължи някакви неплатени глоби. Иван Петров е чист. След него на проверка подлежи жена му. После идва редът на свата, след това – на сватята, и най-накрая – на братовчеда. Ура! Не са минали и 40 минути и проверката приключва. Щастливите пътници потеглят.
Малко по-надолу, след две пресечки и половина ги спира друг контрольор в униформа:
– Добър ден – добър ден! Дружелюбният полицай вади таблета и започва проверката за неплатени глоби. Първо шофьора, после пътника до него, после всички останали пътници. Ура! Има-няма 50 минути и те отново са на път. На следващото кръстовище ги чака нова засада. Хайде пак проверки на всички лица в автомобила за неплатени глоби.
Иван Петров започва съвсем леко да се притеснява. Всъщност той и роднините бяха тръгнали към родилното. Снахата е родила, но докато стигнат, внучето може да стане първи клас. Иван Петров въздиша, но търпи. Какво да се прави? Законите трябва да се спазват. Нямало било никакъв, ама абсолютно никакъв друг начин как да се проверяват и хващат хората с неплатени глоби. Нищо, че в масивите на КАТ имат трите имена, ЕГН, постоянен адрес, настоящ адрес и Бог знае още каква информация за всеки шофьор. Въпреки, че Държавата разполага с информационните масиви на бирниците, на общините, на НОИ… Въпреки всичката мощ на Държавата, единствената възможност да бъдат хващани нередовните платци са уличните засади и проверки на автомобилите. Гениално!?!
По време на поредната проверка, на Иван Петров му хрумва как да доразвие идеята. Защо да се проверяват само пътниците в автомобилите? Защо да не се спират и пешеходците? Ами хората в градския транспорт, докато им се къса билетчето, могат и те да бъдат проверени. Дори могат да се сформират групи от полицаи, които да ходят по домовете… Леле, колко умно е измислено! Иван Петров е горд, че е българин и че живее в държава, управлявана от най-светлите възможни мозъци.
В миналото сме имали управници тъпанари, но сега положението е друго. Сега си имаме Премиер – Слънце и Вицепремиер – Луна. Тандемът Боко Борисов – Далавери Симеонов е убийствен. Тяхната мъдрост е неизмерима. Тя е безмилостна като цунами. Да се светят имената им, да се увековечат делата им. Боже…, каква благодат!
Опа, звъни щастливият татко: – Хайде бе хора, къде сте? Ние вече се прибрахме в къщи, чакаме ви. Да знаете какво се случи… В родилното дойде полицай с таблет. Изчака внимателно малкия да се покаже от майка си и веднага го провери за неплатени глоби. Ебаси якото!
Иван Петров се просълзи от умиление. Ееех, в каква държава живеем. Какви гении ни управляват. За всичко са помислили.
Ивайло Зартов, 14 юли 2017г.
Цигани, българи, ДОПГ и чат-пат някой и друг танк
0Лятото на 1978 г. Девет цигани от пловдивския кв.Столипиново нападат млада семейна двойка българи в кв.Изгрев. Нападението е с цел грабеж. Момчето оказва съпротива. Циганите вадят ножове и зверски заколват и него, и бременната му съпруга.
Лятото на 2017 г. Девет цигани от Асеновград нападат български деца. Нападението е просто, защото могат да си го позволят. Колове, дъски, тояги и камъни се сипят върху децата. Убити няма. Има ранени, уплашени и много възмутени и гневни родители и съграждани на битите. Гневът се изражда в протести. Един протест, втори протест, трети, четвърти… Докато българите в Асеновград протестират срещу циганското насилие, в гр.Бяла 18-годишно българско момче е пребито от циганин, в гр.Смолян друг българин е бит от циганин. Протестите продължават.
Връщаме се в 1978 г. Какво си мислите, че се е случило след двойната касапница в Пловдив? Дали е имало протести? За лош късмет на циганите се оказва, че са заколили племенника на легендарния генерал Стою Неделчев – Чочоолу, който по това време командва армейските части в Старозагорски окръг. Вбесеният генерал нарежда на два танкови батальона да тръгнат от Карлово за Пловдив и сам повежда колоната. Военните обграждат кв.Столипиново. Танкове разрушават една къща, а генералът отправя ултиматум към циганите, че ако до сутринта не му предадат убийците, ще срине целия квартал. Идват тежко въоръжени милиционери и започват да претърсват махалата къща по къща. Група цигани, нарамили колове, брадви и ножове се пробват срещу милиционерите, но са пометени. Арестувани са всички, които се противят на претърсването, в това число и циганки, които отправят люти клетви. Някой от прибраните на „топло“ пропява и убийците са хванати. Генералът иска да му ги предадат, за да ги разстреля лично, но милицията успява да ги опази. В крайна сметка четирима от убийците са осъдени на смърт, петима получават присъди от 17 до 25 години. Акцията на генерал Неделчев от 1978 г. държи „влага“ на жителите на кв.Столипиново чак до 1992 г. – циганите не си позволяват да извършат дори и дребни престъпления.
Какъв е изводът? В случая даже имаме цели два пирона, които бодат очите ни:
- Циганските безчинства не са патент на демокрацията-анархия. Циганско насилие над българи е имало и преди 1989 г. – по времето на Тодор Живков и цъфтежа на социализма-комунизма.
- За да има оправия, за да се спрат зверствата на циганските банди трябва те да нападнат, да набият или убият деца, роднини или близки на властимащите големци. Когато пострада някой от семейството на Бойко Борисов, Цецо Цветанов, Сергей Станишев, Гоце Първанов, Иван Костов, Ахмед Доган… и т.н., тогава ще се приключи с циганската престъпност. Дотогава обаче, мургавите изроди ще продължават да убиват българските пенсионери по селата, за да им вземат останалите 5 лв. от мизерната пенсия, ще продължават да бият и колят нашите деца.
В телевизионните репортажи умни чичковци и лелки коментират, че напрежението в Асеновград било подклаждано „отвън“. Логично е да си зададем въпроси:
– Кой има полза от несправянето с циганската престъпност и от нарастващата омраза между българи и цигани?
– Кой купува циганските гласове, за да се възпроизведе отново и отново?
– Кой открадна България?
– Кой вече 28 години краде парите на българските данъкоплатци?
– Кой е щастлив, когато отклонява вниманието ни от грабежа на България и пренасочва енергията ни към циганските зверства, вместо към главните причини?
Боко, Цецо, Ахмед, Сергей, Гоце, Иван, Симеончо… и прислонилите се около тях бандити. Политици, дупетати, премиери, министри… Орди, наричащи себе си политически партии. Назначените от тях Гладни прокурори и Гладни съдии и техните ортаци олигарси: Божков, Ганчев, Златев, Минев… Иначе казано, зад въпроса КОЙ, стои отговорът ДОПГ (държавна организирана престъпна група). ДОПГ има интерес циганската престъпност да си остане ненаказана. Култивираната бедност и на българи, и на цигани е дело на докопалите се до властта паразити. Отрепките, които ни управляват избиват в пъти повече българи от убийците от гетата. Унищожават ни. Странно защо обаче, нашите гняв и смелост стигат само до циганските махали. Защо досега нито веднъж не сме се разгневили пред палатите в Бояна, Драгалевци, Банкя…? Защо най-сладките протести са в събота и неделя пред празните сгради на Министерски съвет и Народното събрание?
Спомнете си убитата от циганин студентка във Велико Търново, спомнете си Катуница, Гърмен… Не забравяйте, че всеки месец баби и дядовци биват измъчвани по селата от цигани. Със сигурност ще има още убийства и гаври. След месец, след два или след три всичко ще се повтори. И тогава какво ще направим? Пак същото ли? Пак нищо ли? За циганите ние българите сме плячка. Те ще излизат от гетата, ще ни нападат, убиват и грабят. След това ще се оттеглят в бърлогите си под защитата на подразделенията на ДОПГ – полиция, прокуратура и съд. За ДОПГ ние, българи и цигани сме плячка. Допегейците ни изсмукват кръвта, без да си правят труда да излизат от дворците си. Ние сме храна. По-силният изяжда по-слабия. Природен закон.
Циганите са задружни, не може да им се отрече. На сплотеността на допегейците можем само да завиждаме. Ние, българите умишлено сме разделени на партии, на селяни и граждани, на умни и красиви, на грозни и тъпи. Делим се, цепим се и се мразим помежду си, с което ставаме още по-лесна плячка. Един единствен път се обединихме – на референдума – 2,5 милиона българи заявихме, че искаме смяна на политическата система. Паразитите ни показаха среден пръст и ни заявиха, че няма да пуснат кокала. Изплюха се, изхрачиха се в лицата ни, във всичките 2,5 милиона човека. И какво? Какво направихме ние, тези 2,5 милиона българи, за да защитим волята си? Избърсахме ли се поне или продължихме с нищонеправенето така, с размазани от храчки физиономии? Колко танка ще ни трябват, за да обсадим наглите плювалници в Парламента? А дали изобщо ни трябват танкове?
Ивайло Зартов, 12 юли 2017г.
Проф.Иво Христов: Циганите са жергва на целия български преход
Писмо до Стайко Иванов
3Стайко, здравей приятелю,
Нито на Главния прокурор, без значение дали се казва Сотир Цацаров или Борис Велчев, нито на някой съдия, без значение от позицията му, нито на ВСС, нито на инспектората… на никой от овластените паразити не му пука за твоя живот. Всички прокурори и съдии са назначени от групичка олигарси. Не е възможно да намериш справедливост и сред представителите на изпълнителната и законодателната власти. Те са назначени от същата група олигарси. Всичките тия паразити се интересуват единствено от това да крадат колкото се може повече и да запазят вече награбеното. За тях термини като правосъдие, законност, справедливост и човечност са лишени от смисъл. Изобщо не ги е грижа не само за твоя живот, но и за живота на който и да е друг български гражданин. И 15 пъти да умреш – тях не ги интересува, все им е тая. Не очаквай от изродите нищо хубаво, нищо честно и нищо справедливо.
През 2010 г. направих гладна стачка 30 дни. Бях глупав и наивен. Мислех си, че някой ще ми обърне внимание. Че ще видят, че ме сготвят без доказателства, че ме мачкат прокурори и съдии на караминьол. Като абсолютен глупак се надявах, като удавник за сламка се бях хванал, че като протестирам и като пиша на Главния прокурор ще получа правосъдие и справедливост и инквизицията ще спре. Хахаха, много по-късно разбрах, че по нареждане на Главния прокурор съм сготвен. При това нареждането е писмено – да се окаже пълно съдействие на съветските другари.
Приятелю Стайко, последните 2 дни от гладната ми стачка нещо ми стана и не можех да пия вода, получавах спазми и връщах водата заедно с някакви жлъчни сокове. От Бургаския затвор се изплашиха и ме хвърлиха в една катафалка и ме преместиха в болницата в затвора гр.София. Сложиха ме на системи… След още два месеца получих „отговор” на моето писмо-протест до Главния прокурор. Гаврата беше пълна. Главният прокурор беше препратил моето оплакване на хората, от които се оплаквах – на бургаските прокурори и съдии те сами да се проверяват. Самопроверилите се екзекутори ми отговориха, че всичко било само мое субективно виждане. Това, че делото трябва да е от частно-правен характер, а не наказателно е субективно мое виждане. Това, че излъгаха че съм нарушил паричната гаранция и ме задържаха под стража е мое субективно виждане. Това, че ме осъдиха за присвояване и безстопанственост от частна фирма – ООД без да направят ревизия на фирмата е мое субективно виждане. Мое субективно виждане е и писмената заповед от Главния прокурор да се окаже пълно съдействие на руските дипломати. Изобщо, оказа се, че усещането за моята смърт си е само мое субективно виждане, според изродите. На всичкото отгоре „отговора” получих, когато вече трябваше отдавна да съм умрял. Тоест, посмъртно ме удостоиха с вниманието си. Тогава разбрах простичката истина – ТЕ искат да умра. Отрепките предпочитат да ме няма, защото докато съм жив ще пиша, ще се боря, ще викам, ще крещя… И колкото и да се правят, че не ги интересува и че нищо не забелязват, все пак е неудобно за тях. Много по-некомфортно, отколкото ако бях пукнал.
Ако умреш, те само ще се радват. Твоята смърт няма да защити честта ти, с твоята смърт няма да докажеш на никого, че си невинен, няма да спасиш достойнството си.
Стайко, моля те, остани жив и се бори! Бори се така, както ти искаш и можеш. Не прави услуга на изродите – не умирай. Битката за справедливост е на живот и смърт, но ти живей, нека мършите мрат. През 2013 г. за да бъде чут протеста ми, се наложи да си отрежа пръста. Бяха ми осигурили медийно затъмнение. Искаха тихо да ме убият. Но слугите на ДОПГ (държавната организирана престъпна група), журналята са като лешояди – малко кръв като им дадеш и долитат. Отразиха протеста. Поне се чу какво правят изродите. И познай. Разбира се, нищо повече от това не се случи. А и аз не съм си и мислел, че някой от убийците в тоги ще си признае, че е свиня – корумпирана и че ще възтържествува справедливостта ей така от само себе си. Не, един протест не е достатъчен. Това е война срещу бездушните нечовеци. Ежедневна война с много битки за справедливост, правосъдие и законност. Господ ми изпрати Катето – безстрашен боец и любима съпруга. Тя публикува всяка моя дума, поддържа блога ми, фейсбук страницата ми, направи и издаде цяла книга с мои материали срещу ДОПГ. Катето ги разбива. Бог започна да ми изпраща съратници – хора, които мислят и чувстват като мен, и аз – като тях. Хора, които разбират, че наготово нищо няма да падне от небето. Човеци, които осъзнават, че ние сами сме отговорни за всичко. За липсата на справедливост, законност и правосъдие. За това, че вече 28 години изродите ни грабят и убиват и прогонват от България. Бог ни събира знаещи, че паразитите няма да пуснат доброволно кокала, че няма сами да се самоарестуват и самоосъдят.
Стайко приятелю, моля те не умирай. Остани с нас и се бори! Не мога да ти обещая бърза и лека победа, но ти гарантирам, че по пътя ще имаме много славни моменти.
Стайко, моля те, виж голямата картина. Ние сами по себе си не сме важни. Всеки един от нас е малък, просто човек, който сам не може нищо съществено да промени. Но, ако се съберем, ако се обединим – можем да извършим чудеса! Присъедини се към живите и нанасяй удари на корумпираните отрепки. Стайко, докато ти страдаш, с теб страдат и хората, които те обичат. Нищо не е свършило, докато ние не кажем че е. Усмихни се, живей напук на враговете, които желаят твоята смърт. Живей за радост на твоите близки и любими хора. Живей и побеждавай!
Ивайло З.
Затворническо Общежитие Казичене
Как да отвоюваме България от ДОПГ?
2Първо трябва да започнем от себе си. Да осъзнаем, че ние сме отговорни за всичко. Аз съм отговорен. Аз нося отговорност за това, че ДОПГ (държавна организирана престъпна група) е откраднала България и осъществява Геноцид над българския Народ. Отговорност без вина. Не става въпрос за вина и виновност, а за отговорност, което е нещо съвсем различно. Да осъзнаеш, че носиш отговорност за живота на близките си, за своя живот, за Народ и Родина е градивно, жизнено и изпълнено с бъдеще. Да носиш вина е деградивно, убийствено и безизходно. Веднъж след като сме се обърнали навътре в себе си, променили сме се, станали сме отговорни за всичко около нас, разбирайки че това „около” е в пряка връзка и е следствие от това „вътре” в мен, тогава можем да започнем и с външните действия за отвоюване на България от ДОПГ.Трябва да вярваме в себе си. Приказки от рода: „няма как да стане”, „не е възможно”, „няма да се получи”, „не ме интересува”, „нищо не мога да направя”… и пр. са неуместни и са за боклука. Отговорният човек може всичко.
За да победиш врага, трябва да го познаваш. За да знаем къде и как да ударим, трябва отлично да разбираме противника.
Какви са основните цели на ДОПГ?:
1.Да запази вече награбеното;
2.Да продължи да граби.
Запазването се осъществява на различни нива. Създават се множество абревиатури на политически партии, които щафетно си предават властта. Боричкането и острото говорене между политическите остриета е заблуда на жертвите – данъкоплатци и избиратели. Всъщност всички партии са част от ДОПГ, като палитрата е разтворена максимално широко, за да обхване всички балъци. Дясно, ляво, център, патриоти, по-леви, по-десни, по-патриоти, най-от-по- и т.н. Всяко следващо правителство пази предходното. Чрез наредените от партийните вождове дупетати, а не избраните от народа личности, се охранява законово вече награбеното. Чрез назначените от партиите (от бандитските подразделения на ДОПГ) магистрати, се бетонира безнаказаността на грабителите. Възловите позиции в държавата са заети от представители на ДОПГ. МВР, ДАНС, НАП, Главен прокурор, ВКП, ВКС, ВСС… при необходимост се използват като чадъри, а когато е необходимо като бухалки. Към тях са и поставените в зависимост медии и послушните журналя, които също са с двойно предназначение. Да охраняват ДОПГ и да разкъсват всеки враг на ДОПГ.
Самото ограбване на България е многопластово. Паразитите са се впили буквално в телата ни и изсмукват кръвта ни. По общини, чрез кметове и общински съветници. Нагласени обществени поръчки, откази от съсобственост, преки плащания, „съвместни” участия в проекти, заменки… По министерства отново чрез познатите схеми за търгове, преки поръчки, прехвърляне на средства към свои фирми, финансиране на програми, НПО-та, културни мероприятия, ремонти, строежи, инфраструктурни проекти, преразпределяне на евро пари, концесии, приватизации… Допегейците в Парламента осигуряват законовата форма на грабежите. Разнокалибрени чиновници от изпълнителната власт осъществяват разплащането. Крайните получатели са олигарсите и местните феодали. Те превъртат парите, като част от награбеното се връща в джобовете на осигуряващите финансовите потоци законотворци и изпълнители. Прокурори, съдии и полицаи подсигуряват схемите с имитиране на обвинения, разследвания и съдебни процеси за замазване на очите на обществото – балъците, данъкоплатците, жертвите на грабежа. Журналята доставят медиен комфорт на Допегейците. Съответно магистрати, полицаи и медии получават своя пай от баницата България. Всекиму според заслугите. Колкото по-незаинтересовани са жертвите, толкова по-лесно се извършва грабежа. Точно затова непрекъснато се повтаря и набива в главите на балъците мантрата „нищо не може да се направи”.
Как да отвоюваме България? В гр.Русе има един бунтовник Бойко Никифоров, който следи отблизо всяко решение на кмета и общинските съветници. Никифоров осветява в социалните мрежи далаверите на общинарите. Освен това непрекъснато пуска сигнали за престъпленията до българските и европейските институции. Вярно е, че институциите са част от ДОПГ и сами себе си няма да разследват, но въпреки това тактиката му има успех. Русенските допегейци не се чувстват комфортно, когато са наблюдавани изкъсо. Бойко Никифоров ходи на всяка сесия в общината, поставя въпроси и изисква отговори. Той активно пречи на паразитите да продължат с грабежа. А сега си представете, че до него застанат още 10 бунтовника или още 100? Това ще е краят на ДОПГ в Русе. Помислете, ако във всеки град има такива бунтовници, които спират въздуха на ДОПГ. Изкарват на светло червеите, осветяват ги и на практика им отрязват достъпа до парите на данъкоплатците. Такива групи трябва да има прикрепени към всяко министерство, към всяка държавна хранилка, където им авъзможност да се краде. Под непрекъснат граждански натиск трябва да бъдат всички допегейски звена. Видяхте ли го? Не е никак трудно, даже е лесно. В София срещу ДОПГ са се изправили Николай Колев-Босия, Янко Янков, Вихрен Михайлов, Румяна Георгиева, Сърнела Воденичарова… Столицата е сърцето на Шайката и са необходими повече бунтовници, за да се покрият всички допегейски точки.
Затворете очи и вижте голямата картина. Ние, враговете на ДОПГ сме се обединили, вече имаме достатъчно бойци и реално сме прекратили достъпа на тениите до нашите пари – парите на българските данъкоплатци. Като им спрем възможността да ни грабят, ще им отнемем и политическата власт. Никакви репресивни органи няма да ги спасят. Страхът от възмездието е най-големият репресивен орган. Народът ще скове слугите на ДОПГ. Разбира се, отвоюването на България няма да стане за една нощ. Ще има скърцане, ще има трудности, ще ни арестуват, бият, заплашват, ще ни тормозят. Но каквото и да правят, Ние ще ги победим. Вихрен, Бойко, Кольо, Янко и други приятели ги арестуват по 15-20 пъти всяка година заради различни измислени поводи за „нарушаване на обществения ред”, „за неизпълнение на разпореждане на милиционера „ и т.н. Завеждат им дела. Мъкнат ги по съдилища… И какво? От всичките репресии, бунтовниците не само че не се стряскат, но дори стават още по-твърди и смели, защото усещат как допегейците се гърчат в страх. Възмедието идва. Само да не си помислите, че хората дръзнали да се изправят в открита битка срещу ДОПГ нямат семейства и деца. Имат, и точно заради тях са толкова непримирими, защото не искат техните деца да са роби на децата на допегейците. Освен това знаят, че няма чужда болка и чужда неправда. Те винаги са готови да помогнат на всеки нуждаещ се от помощ срещу корумпиран прокурор, съдия или друг допегеец.
И така, след като масирано започнем да осветяваме паразитите, след като започнем да ги преследваме на всяка крачка и буквално да ги показваме онлайн, ще ги парализираме. Чрез съвременните технологии вече не е проблем всеки гражданин да заснема и излъчва на живо във Фейсбук допегейските гърчове. Спираме финансовите им потоци и ограничаваме свободното им маневриране. Поставяме ги в ситуация на преследвани престъпници. Нека те да усетят какво е да си дивеч. След това ги откъсваме от властта. Избираме безкористни, почтени личности, отдадени на каузата България. Заменяме допегейците с българофили във всички власти. Законодателна, съдебна, изпълнителна. Отнемаме от вкараните в затвора допегейци и от техните семейства всичко, което са награбили през последните 28 години. Това обаче не е краят. Необходимо е да изградим такава социално-икономическа система, в която бъдещи кандидат-допегейци изобщо да не могат да виреят. Да има остра повсеместна нетърпимост към корупция и държавен бандитизъм.
За да успеем, е необходимо още от сега да започнем да възпитаваме децата си в този дух на справедливост, законосъобразност и непримиримост към ДОПГ. За да има утре в България смели и свободолюбиви, принципни и честни граждани, днес трябва да възпитаваме децата си в тези идеали. Иначе няма откъде да се вземат честните, смелите, борбените, некорумпираните, готовите да служат на Народа си и да бранят Отечеството си. Отговорните хора няма да паднат от небето. От нас зависи дали ще ги има. От нас зависи отвоюването на България от ДОПГ, а от децата ни – запазването на България. Другото, другото е ясно. Нашите деца ще бъдат роби на децата на допегейците. Това ли искате? Смърт на ДОПГ!
Ивайло Зартов, 30 юни 2017г.
НЕпитане до рецидивистите с власт
0До НЕнародните избраници на 44-то Народно събрание
До Главния чадър Сотир Цацаров
До Министъра на вътрешните работи
До Министъра на КРИВОсъдието
До ВСС, ВКП, ВКС… и други членове на ДОПГ (държавна организирана престъпна група)
НЕуважаеми дами и господа,
На 30.06.2017г. припряно и със завидно единодушие дупетатите от всички парламентарно представени подразделения на ДОПГ, наречени партии, гласуваха на първо четене поправка на НК, с която се отнема възможността на лишените от свобода да подават до съда молби за условно предсрочно освобождаване. Не се съмнявам, че бързичко ще отхвърлите и второто „четене“. С вашата поправка вие овластявате еднолично директора на затвора, само той и единствено той да реши кого от лишените от свобода да предложи за УПО. Не ви питам какво направихте. Казвам ви какво извършихте:
1.Вие отворихте още една възможност за безконтролна корупция. Без значение е как се казва директора на затвора. Дори и ангел от небесата да е, така както гласувахте „поправката“, ще се корумпира.
2.С решението си всъщност обявихте, че изобщо не вярвате в българските съдии. Обявихте ги за корумпирани, защото вие отнехте правото на съдиите да решават кое е законосъобразно и справедливо. Според вас, директорът на затвора по-добре ще прецени?!?
3.Погазихте справедливостта и всички принципи на равнопоставеност, което си е нормално за вас. Все пак вие сте български дупетати.
Преди да се намесите с „поправката“ си, ситуацията беше следната: Съвсем скоро, от м.февруари тази година влязоха в сила новите промени в ЗИНЗС и свързаните закони относно условното предсрочно освобождаване. Беше премахната комисията по чл.73 от стария ЗИНЗС (комисия съставена от ръководители в затвора, социални работници, психолози – все служители в пенитенциарната система), която на всеки два месеца решаваше с гласуване кои лишени от свобода да бъдат предложени за УПО на съда. Узакони се възможността всеки лишен от свобода , след като придобие право по закон за УПО да подаде сам молба до съда (заб.да подаде молба не означава автоматично освобождаване). В съдебната зала се явяват прокурор, който може да е против освобождаването, представител на затвора, който също може да е против, и лишения от свобода със свой адвокат (това също е ново, защото до този момент осъденият нямаше право нито на адвокат, нито на обжалване). След като всички страни изложат аргументите си, и след като съдът ги изслуша и се запознае с материалите от личното досие на затворника, съдът взима решение да освободи предсрочно или да не освободи подалия молба.
И моето мнение е, че 99% от съдиите в България са корумпирани. Но въпреки това аз спазвам техните решения и се съобразявам с тяхната роля на арбитър в прогнилото ни общество. Не заради друго, а заради принципа, че правилата трябва да се спазват въпреки бандитите, които ги прилагат. Вие обаче, сложихте над съда директора на затвора с вашата „поправка“. Колкото и да е честен и свестен този човек, а в случая е точно така, той не може еднолично да решава кого да допусне до съда. Той може да има своето отрицателно становище, което да бъде чуто и взето под внимание от съда, но не и да играе ролята на спирач. Разбира се, вие НЕуважаваните народни избраници ще кажете, че сте направили „поправката“ заради обществото, заради обществените очаквания. Защо тогава не премахнете изобщо възможността за УПО? Тогава обществото ще бъде доволно, престъпниците ще лежат целите си присъди, независимо от поведението им в затвора и няма да се създават предпоставки за корупция. Или това не е изгодно финансово за вас? Ще спрат потоците, които се плащат „под масата“ за условните освобождавания…
Вие дори ще се закълнете, че искате да се справите с битовата престъпност. Лъжете! Вие сте лъжци! Нито вие в Парламента,нито в МВР, нито в Прокуратурата, нито в Съда, нито в Министерството на правосъдието…, никъде, никой от вас не иска да се справя с битовата престъпност, защото е изгодна за всички вас! Вие от нея лапате заплати, хонорари, добавки, екстри, бонуси. Въртите си далавери, докато се „справяте“. Получавате комисиони и осигурявате животеца си. Вие всички лъжете, че искате да спрете битовата престъпност. Точно както лъжете и че се борите с корупцията по високите етажи на властта. Как е да се борите сами със себе си? Точно както лъжете, че се стараете да спрете контрабандата. Да не сте луди да спрете стотиците милиони, влизащи в партийните каси, а от там – и в джобовете ви? Вие сте закоравели лъжци-рецидивисти. Защото ако искахте да се справите с което и да било от гореизброените, с лекота можете да го направите.
Например: Прекрасно знаете, че за да се справите с битовата престъпност е достатъчно да премахнете кумулирането на присъдите. Знаете го, нали? Един крадец по апартаменти обира всеки ден поне по една квартира. За 1 месец това прави 30 квартири. След 3 месеца – 90 обира. Ако случайно през това време бъде хванат за един обир, е възможно да му лепнат и още 2-3. Ще получи една присъда от 1,5 год.; 2-ра присъда от 2 год.; 3-та присъда от 1 год. и 2 мес. и т.н. В крайна сметка обаче, той няма да излежи сумарно с натрупване всичките присъди и в конкретния случай няма да остане зад решетките 4 год. и 7 месеца, а ще бъде осъден само на 2 години. Това е най-голямото наказание, а по-малките ще влязат „вътре“, ще се кумулират. Затова по думите на самите крадци по частни домове, по офиси, коли, грабежи… и т.н. на тях им е супер изгодна съществуващата система. От 100 престъпления ще лежи реално само за едно. Събрал е достатъчно пари и за адвокати, и за прокурори, и за съдии. Оставил е пари и в семейството. Влиза за малко в затвора и се връща обратно на линия. Всички заинтересовани лица по веригата са доволни. Ако обаче в Парламента се внесе поправка за отпадане на кумулациите, да си престъпник ще стане неизгодно финансово. Твърде дълго ще се задържат зад решетките, когато се натрупват присъдите. В резултат битовата престъпност ще намалее драстично. А ако вие, допегейците започнете и по-малко да крадете, ще остават повече пари в народа и хората няма да са принудени да вършат престъпления, за да оцелеят, защото причините за тази престъпност са най-вече икономически.
НЕуважаеми дами и господа лъжци, както ви е добре известно аз също съм пандизчия по волята на руски дипломати и български корумпирани, зависими магистрати. Самият аз няколко пъти вече съм се явявал пред съдия за Условно предсрочно освобождаване и всеки път поръчковите бг съдии ме връщаха обратно в затвора, въпреки че винаги съм бил предлаган от администрацията на затвора. Да, точно така. Пенитенциарната система три пъти ме изпращаше, за да бъда освободен, а съдът открито погазваше мнението на служителите в затвора, мачкаше и извращаваше понятията справедливост и законност, като последния път кривосъдниците дори ме шантажираха да си призная вината, за да ме освободят. Както виждате, аз нямам мотив да се противя на вашата „поправка“. Така поне изглежда на пръв поглед, нали? Само че бъркате. Не е възможно да мълча и да ви гледам простотиите. Няма как да не се възпротивя на поредната лъжа, на наглото ви, открито и безпардонно гаврене с правосъдие, справедливост и законност.
НЕуважаеми лъжци, ако все пак желаете да свършите нещо полезно – започнете от себе си. Признайте се за виновни за 28-годишния Геноцид над българския Народ. Признайте си вината. Влезте в затвора. И след години, когато придобиете право за условно предсрочно освобождаване, ще ви попитам дали искате да сте зависими от директора на затвора или все пак предпочитате възможността сами да стигнете до съд? Макар че, кой знае? Тогавашните ваши колеги „дупетати“ може и те да решат да задоволят обществените очаквания. Представяте ли си какво ще означава това за вас? Нали се сещате какво ще иска Народът за такива като вас?
Искрено НЕваш, Ивайло Зартов
30.06.2017г.
Последни коментари