Писма от килията

Готина история – 1и 2 част

Готина история 1 част, Кои са по-нашите?

Ихаа, сега си спомних една много готина история. Лятото на 2007 г. Времето е жегаво и предизборно. През октомври ще има местни избори, ще си избираме кметове и общински съветници. Аз бях зам.председател на ПП „ДСХ” (Движение за Социален Хуманизъм). Партията се води за социалдемократическа и беше в Коалиция за България. Всъщност, ДСХ е една от измислените партии от БСП, за да се симулират коалиционни взаимоотношения, но това е една друга тема, а и тогава не го знаех. България се управляваше от БСП-ДПС-НДСВ.

ГЕРБ и АТАКА ще се качат на трона в национален мащаб чак след 2 години – през 2009 г. Телевизия СКАТ, Волен Сидеров и АТАКА бяха едно цяло и имаха огромни апетити към завладяването на Бургас. Още по-голяма уста бяха отворили от ГЕРБ, разчитайки на медийната звезда Бойко Борисов. И ГЕРБ, и АТАКА бяха страшно модерни преди местните избори 2007 г. Аз, като част от Коалиция за България и коалиционен партньор на БСП бях естествено в другия лагер. Срещу ГЕРБ и АТАКА играех играта по всички правила на изкуството. Хвърлях и мило, и драго в битката. Бях истински опонент. Нямаше двойни игри от моя страна. Просто бях идеалист. Щом съм от един отбор, значи съм от него и точка. Не скачам в движение от единия на другия влак, въпреки примамливите предложения. Дори да съм в губещия отбор не предавам и не бягам. Общо взето чакам мен да ме предадат…ха-ха-ха…Не ставам за политик.

И така, връщам се на предизборната ситуация. По ТВ СКАТ наплюха мен и тогавашните ми руски партньори, че сме мафиоти, руска мафия и подобни плювни. Изненадах се. Не беше предизвикано с нищо. Поразпитах що за ход е това и ми обясниха, че това е любим рекетьорски номер на Валери Симеонов. Плюе те по телевизията, отиваш да питаш – ама защо, и ти се обяснява, че можеш да си купиш медийно спокойствие. Разбира се, цените са предизборни – завишени в пъти. Този рекет с камери и микрофони се прави нон стоп, но най-доходоносен е преди избори. Тогава много местни бизнесмени се натискат да станат общински съветници. Публично известен е случаят с Георги Иванов – общински съветник и бизнесмен. Той обяви за платени от него 125 000 лв., срещу които е получил бележка за баня. Иванов е подавал жалби до ДАНС, НАП и къде ли не, но никой нищо не смее да направи. Има опънат чадър над СКАТ, Волен и Валери. Аз обаче, не съм свикнал да се пазаря, да се навеждам, да клякам и т.н. Когато ме наплюха, предизвикаха неочаквана за рекетьорите реакция. Вместо да се моля за медиен комфорт, приех войната. Беше ми обидно. А на всичкото отгоре, до този момент симпатизирах на темите, които коментираха по тази телевизия. Не очаквах, че става въпрос за чисто печалбарство, замаскирано като патриотизъм. Може би тук му е мястото да спомена, че в ДСХ ме поканиха кмета на Бургас Йоан Костадинов и неговият сив кардинал – руският почетен консул и бивш милиционер Тонко Фотев. Споделих с руските си партньори, че ни плюят непровокирано по кабеларката. И Гудков, да, точно така, екс полковникът от КГБ, по това време все още депутат от Руската Дума организира среща с тогавашния руски посланик Потапов. Отидохме в София на обяд в руското посолство. Аз – с колата от Бургас, Гудков – със самолетчето от Москва. Посланикът ни нахрани, поговорихме си тримата и от дума на дума отидохме на среща при Валентин Златев в сградата на Лукойл в София. Срещата беше в неговия кабинет. Присъстваха Потапов, Гудков, Златев и аз. Приказвахме, що приказвахме. Аз се оплаквах как така може… общо взето мрънках. И хоп – гръмна бомбата! В първия момент даже и не разбрах. Наложи се да попитам отново и на повторението много внимавах какво чувам. Руският посланик Потапов ме успокояваше да не се притеснявам много-много, защото тези новите, които щели да дойдат на власт в Бургас, а след 2 години и в цялата страна били още по- от нашите. И научно и популярно ми беше обяснено хич да не се кахъря, защото ако БСП, ДПС и НДСВ са от нашите, то ГЕРБ и АТАКА са още по- от нашите.

Зяпнах. Бях хвърлил толкова енергия, сили, пари, време, хора. Бях се отдал на предизборни битки и хватки. И сърцето, и умът ми бяха в боя. А то какво се оказа. Битка няма. Оказа се, че съм единственият непосветен. Ха-ха-ха. Смайването ми беше подсилено и от това, че докато посланикът ме въвеждаше в играта „кои са по-нашите”, на депутата и генерал-губернатора не им мигнаха нито миглите, нито очите, нито веждите. Тоест, те си бяха наясно със ситуацията. Денят определено беше интересен. На обяд бяхме в руското посолство, след това – при Вальо Златев, а от него Гудков и аз отидохме на среща с Волен Сидеров. Оставихме Потапов и Златев да си хортуват. С екс полковника, депутат-кагебист се замъкнахме до един хотел в центъра на София. Седнахме в ресторанта и зачакахме „патриота”. Бяхме дошли малко по-рано. Докато чакахме се замислих кой ни уреди срещата с Волен. Посланикът на Русия или шефът на Лукойл. Кой от двамата? Или пък и двамата, а имаше ли значение…Все тая. Ето го Волен – дойде. С него естествено и неизбежно се появи тандема Чуколов-Шопов. Светата троица водеше със себе си и журналист от вестник „Атака”. Взеха едно тлъсто интервю от руския депутат, който освен всички останали титли, беше и председател на парламентарната комисия за приятелство и дъра-бъра между Русия и България. Журналистът отплува. Гудков и Сидеров си забъбриха протоколно разни изтъркани скучнотии. По едно време цъфна Коритаров и много свойски се настани до Волен, сякаш са си дружки от детската градина. Потъркахме още малко столовете и двамата с Гудков напуснахме веселата дружинка.

Вече късно през нощта, малко преди да заспя, превъртях лентата от деня. Изводът беше, че съм голям тъпак. Пълна липса на гъвкавост. Тотално отсъствие на интуиция и прозорливост. В последствие се оказа, че е точно така. Тогава, през 2007 г. още не виждах очевадното, което знам днес – В България няма партии. В България има шайка от олигарси, местни феодали и техни слуги – корумпирани политици и магистрати. Всички заедно са откраднали България. Служат само на собствените си джобове и на чужди интереси. Лакейничат пред руснаци, американци, немци, англичани… На българските данъкоплатци гледат като на роби. Като на скот. Да бягат, да мрат от студ, от глад, от болести. На никой не му пука за българския народ. Партиите са създадени само, за да разцепват, разделят и насъскват овцете едни срещу други. Докато робовладелците симулират вражди помежду си, всъщност грабят задружно. Приватизират за 1 лев, нагласят обществени поръчки, заменят, източват ДДС, контролират контрабандните канали… Накратко – докато съсипват народ и държава, самите те стават приказно богати.

Към този поучителен и пълен с трепети ден, трябва да добавя и един десерт. След като посланикът на Русия няколко месеца преди изборите знаеше резултатите от местните избори в България, или иначе казано въпреки знанието, той си направи труда да отскочи до Бургас и пред медиите оказа публична подкрепа на досегашния кмет от БСП Йоан Костадинов. Голям артист е Потапов, признавам му го. А е и екстрасенс. Може да вижда в бъдещето. Не само позна резултатите на местните избори през 2007 г., но с абсолютна точност отгатна и развръзката на парламентарните избори през 2009 г. Чудеса! Вече по-късно си обясних необяснимото. Защо руският почетен консул в Бургас Тонко Фотев, който беше и ковчежник и пръв приятел на Йоан не си даваше много зор. И той явно е бил уведомен от екстрасенса кои са по-нашите и как ще се развиват събитията в страната през следващите години. Самото БСП беше някак  подозрително апатично. И през 2007 г., и през 2009 г.  играеха някак символично. Скопено, без страст и желание за победа. Е, ясна е работата. Защо да се хабят, като им е обяснено, че трябва да си починат малко.

Ето, през 2013 г. нещата отново се завъртат – и хоп „по-нашите” вече са БСП-ДПС-АТАКА, а само „нашите” от ГЕРБ си почиват на резервната скамейка. Отстрани пък за всеки случай загряват бъдещите „по-наши” Бареков с „Абсурдистан без цензура” и Валери Симеонов с по- от най-по-патриотите. Сплотени бригади от социолози-проститутки и журналя през вечер ни облъчват кой би влязъл в парламента, ако изборите били днес. И хоп. Каква неизненада! Все „нашите” хора отгоре до долу. БСП, ГЕРБ, ДПС, „Абсурдистан без цензура”, СКАТ, Деформатори… Това са сегашните ненародни избраници. Всички до един служат на руснаци, американци, извънземни… и на себе си.

Опа, сега погледнах, че „готината” история станала малко дългичка. Междувременно си спомних още няколко „сладки” момента, но за тях – следващия път…

Готина история 2 част, Заплахата

Както предсказа руския посланик, така и стана. Местните избори през 2007 г. отминаха. В Бургас „нашите” БСП-ДПС-НДСВ отстъпиха властта на „по-нашите” ГЕРБ и АТАКА. Кмет на града стана бившият областен председател на СДС, сега гербер Димитър Николов. Председател на Общинския съвет – Валери Симеонов от АТАКА. Изборите отшумяха, но аз продължавах с „военните” действия по всички фронтове. Като зам.председател на партия от Коалиция за България считах, че е задължително да се оказва съпротива с всички възможни медийни, публични и пр. средства на опонентите ГЕРБ и АТАКА. Предизборната активност се счита за нещо нормално. Но веднага след приключването на предизборната нощ, играчите се кротват и настъпва етапът на тихото усвояване на предварителните договорки и стискания на ръце под масата. Властта уж се е сменила. Животът си продължава, тоест грабежът вече е надянал следващите маски.

Огромна изненада за всички беше, че вместо да утихна, дадох газ. От една страна така просто не се прави, изборите свършиха. Освен това, нали и посланикът на Русия – Потапов ме беше предупредил да не се притеснявам. На мястото на „нашите” ще дойдат „по-нашите”. Първо пробно в някои градове, а после през 2009 г. на парламентарните избори – и в цялата страна. Вместо да забавя топката, ускорих темпото. Логично, след два месеца се случи случка.

Бургаските вечери наистина са страхотни. След поредното откриване на изложба, се спуснахме пеша по ул. Богориди в посока сградата на Община Бургас. В групичката пешеходци бяха руския почетен консул Тонко Фотев и Генералния консул на Русия Щелкунов, който беше пристигнал специално за събитието от Варна. Генералният ме подхвана ласкаво под ръката. Без да се оглеждам забелязах, че като по команда останалите хора, заедно с Фотев поизостанаха на няколко метра зад нас. Лекичко и отдалече Щелкунов започна да ме сапунисва: – Ивайло, ти си народен политик (какво ли пък означава това?). Трябва да ти предам нещо важно. От София, от много високо място казаха да спреш с атаките си срещу новата власт в града. – Явно се бях опулил или пък ченето ми беше издрънчало на плочките. Генералният консул на Русия продължи с разясненията: – Трябва да прекратиш всички медийни изяви, всякакъв натиск против ръководствата на ГЕРБ и АТАКА. Спри. Почини си. Имаш семейство, деца… Помисли за тях. От много високото място от София казаха да ти предам, че ако не спреш ще ти се случат ужасни неща. – Бях загубил ума и дума. Онемях. Наистина не знаех какво да кажа. Разбрах посланието. Само не бях сигурен кой е човекът с кодовото название „много високо място от София”. Попитах директно Щелкунов. Не получих име. Той само повтори цялото послание отначало.

Междувременно бяхме стигнали разклона с ул. Александровска – точно пред кметството. Към нас се присъединиха поизостаналите. Щелкунов много любезно си взе довиждане с мен. Само уточни: – Нали ме разбра правилно? – и се разделихме.

Какво направих ли? Как постъпих? Вслушах ли се в „приятелския” съвет? За това ще разкажа в следващата част на историята. Сега само ще обобщя първа и втора части:

1.Руският посланик Потапов знае предварително резултатите от местните избори 2007 г. и от парламентарните 2009 г. Очевидно е екстрасенс, врачка, гадател…

2.Вторият човек в руската дипломация в България – Генералният консул Щелкунов открито заплашва и „съветва” какво да прави зам.председател на българска политическа партия, спрямо свои политически противници – други български партии.

3.Всички български партии са „наши” или „по-наши”

Следва продължение………

22 ноември/20 декември 2013 г.

Девет месеца творческата командировка

На 02 януари 2014 г. творческата ми командировка навърши девет месеца. Доброто възпитание налага веднага да започна с благодарности към сплотения колектив, който се погрижи за престоя ми в хотел „Затвор”.

Качествата на сценаристите не подлежат на съмнения. Това са: доказаният със съдебно решение от 17.01.2012 г. по дело № 4540/2011 г. на СГС блудник, руски почетен консул в Бургас Тонко Фотев и екс-полковникът от КГБ, екс-депутат от Руската Дума и вечна мутра Генадий Гудков. За да подберат най-добрите изпълнители на поръчката, те се възползват от любезното съдействие на бившия руски посланик Потапов. Той провежда задушевен разговор с екс-главния инквизитор Борис Велчев, по-известен като г-н „вечното нямане на доказателства за корупция по високите етажи на властта”. Паметната среща е документирана услужливо от векепист (прокурор от ВКП Тр.Трайков) в стил брутален неосъветизъм  – другарят Велчев е провел среща с отговорни другари дипломати от съветската братска страна. На другарите да се окаже пълно съдействие. Всеки български кривосъдник е длъжен да им слугува безпрекословно. Ако другарите пожелаят някой български гражданин да бъде убит, за по-сигурно първо да се удави, след това да се обеси и най-накрая да се разстреля с минимум 20 контролни изстрела в главата. В превод на езика на дипломацията, това се събира в израза „да се окаже пълно съдействие” (виж документа тук).

Нататък всичко вече е в ръцете на виртуозни изпълнители следователи, прокурори и съдии. Те сътворяват  поредния си шедьовър. Осъждат управител на частна фирма за безстопанственост и присвояване, без да направят ревизия на самата фирма. Нещо повече – на всички инстанции твърдят, че няма нужда от такава ревизия на фирмата, всичко било доказано!?!?

Както си му е редът в края на този отчет ще можете да прочетете пълния списък с имената на талантливите изпълнители на поръчката:  Дърмонски, Маджаров, Георгиева, Тонева… Звезден творчески колектив, благодарение на който вече девет месеца имам всичко необходимо, за да пиша. И резултатите не закъсняха. Успях да забия около 120 къси пирона, като същевременно подготвям и един по-дълъг, по-здрав и по-дебел. Определено творческата командировка е успешна и ползотворна.

Тук му е мястото да благодаря и на новия шеф на светата инквизиция, другарят – господин Цацаров. Много го бива да се прави, че не е ни лук ял, ни чесън мирисал. Има и друг вариант. Напълно възможно е другарите дипломати от съветското посолство да са го посетили и него. Нищо чудно, чарът им е неустоим, така или иначе. Стига толкова за тия юнаци.

През изминалите 270 дни имах страшно много поводи за радост. Средната читаемост на материалите достигна 20-30 хиляди души. Някои надхвърлиха и 50 хиляди прочитания. Вашите коментари ме зареждаха с енергия. Буквално ме блъскаха към химикалката. Истински щастлив бях да виждам как все повече и повече хора се обединяват, за да дадат отпор на шайката от олигарси, местни феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати. И как бандитите от ДОПГ  (Държавна Организирана Престъпна Група) се гърчат. Симулират, че се борят сами срещу себе си. Опитват се да ви разделят, да ви уплашат, да приспят желанието ви за справедливост и възмездие. Но не успяват. Вече не могат да се скрият в тъмнината и от там, от мрака да продължат с геноцида над българския народ.

Доволен съм от творческата командировка. Благодарение на нея виждам кристално ясно пълчищата от изроди, откраднали България и узаконили грабежа и армията от въстанали свободни и смели български граждани. Робството свърши. Победата над надуваемите кукли, набедени за политици, престъпниците в тоги и техните господари е неизбежна.

Весела Коледа и Честита Нова Година на всички приятели! А творческият колектив да се стяга в кръста! Диетата от справедливост и възмездие е гарантирана.

Ивайло Зартов, х-л Затвора, София

Творчески колектив – изпълнителски състав:

Съдии:

Захарин Захариев, Даниел Марков, Георги Кошничаров, Петя Георгиева, Мария Тончева, Николай Дърмонски, Емилия Нашева

Съдебни състави:

Валентин Недялков, Васила Кофинова, Снежа Драгиева, Светла Цолова, Събина Христова, Тошко Стойчев, Пламена Маринова, Иван Иванов, Галина Тодорова, Капка Костова, Пламен Петков, Румяна Казларова, Асен Гюзелев

Прокурори:

Димо Маджаров, Галина Колева, Милена Досева, Кремена Стефанова, Красимира Колова

Следователи:

Теньо Гайдаров, Елица Вълкова и др.

 

Първи ден от творческата командировка

Всичко е наред. В софийския хотел съм. Ходих до болницата да ме запишат, както за всеки новопостъпил, ако боледува от нещо да си каже. Утре ще отида отново, защото днес хирургът вече си беше тръгнал, да се разберем за пръста, за махането на конците и пр. Засега съм в VIII група, това е временно. Всички нови гости на хотела за около две седмици са в тази група. След това ще има разпределение по други групи.

Другите гости на хотела ме приеха много добре. Както си и знаех, престъпниците в България не са в затворите. Истинските бандити са на свобода, разхождат тогите си и усвояват рушветите. Като знам колко много прокурори и съдии са за затвор, направо се замислям дали да предложа докато съм тук да им построя нов корпус, само за прокурори и съдии. Ще го нарека – Корпусът на корумпетата.

Персонала на хотела също е ок. Те също са част от жертвите на 23-годишния геноцид. От заплата до заплата и със сигурност всички са в дългове пред банки и познати. Така, както са и повечето български граждани. Ежемесечните грижи с какво да нахраниш децата си.

Още на рецепцията имах симптоматична среща. Запознах се с Митко от Старозагорския хотел. Бяха го довели в София за някакво дело. От разговора между него и един друг гост стана ясно, че Митко е уреден с място, докато е жив. На времето няколко човека му навредили, а той вместо да им прости или да се наведе пред тях, взел нещата в свои ръце. И си заслужил четири доживотни присъди. Лоша работа. Защо ли не си е уредил взаимоотношенията по съдебен път? Нали нашата родна съдебна система все пак съществува. Понятия като законност и правосъдие се употребяват ежедневно и многократно, като памперси. На всичкото отгоре имаме и най-много прокурори на глава от населението в ЕС. Странно защо Митко се е доверил на правосъдието само в частта му да бъде наказан за извършеното от него, но не е потърсил помощ преди това. Аз обаче твърдо вярвам в българската съдебна система. Знам, че при нужда прокурори и съдии ще нарамят съвестта си, ще подпъхнат под тогите си закони и наръчници. И ще падне яко раздаване на справедливост и законност – при нужда! А те, боговете в тоги непрекъснато са по голяма нужда. Съответно имат остра необходимост от ароматизирани, нежни финикийски знаци. Деликатните им организми се нуждаят от обгрижване. Вярата ми в тези стожери е гранитна. За тях няма невъзможни задачи. Те вършат чудеса. Не е никакъв проблем да обвинят и осъдят управител на частна фирма за присвояване и безстопанственост, без да правят ревизия на фирмата и без да има липси.

Виртуозните български прокурори и съдии ме подтикват към религиозност. Само като ги зърна и изпадам в транс. Оооо, прокурори, оооо съдии, оооо богове! Благодаря ви, че ви има! Радост за очите, балсам за душата! Благодаря ви, сладури за творческата командировка!

С много любов – ваш затворник Ивайло Зартов.

Ах, да! Да не забравя да благодаря и на блудника Фотев и мутрата Гудков, че ви осигуриха тоалетна хартия. Благодаря!

02 април 2013 г.

 

Новини от Дебилостан

Опаа…Имаме новини в студиото. Който си мисли, че живеем в Абсурдистан, бърка. Нищо, че у нас пенсиите са по-малки от сметките за парно. Нищо, че можем да се разболеем само тогава, когато имаме фул макс от направления, пътеки и лимити. Който си мисли, че живеем в Бандитостан, също греши. Независимо, че ни управлява шайка разбойници – олигарси, местни феодали и техните слуги – корумпирани политици и магистрати. Тия дни осъзнах, че всъщност живеем в Дебилостан. Години наред аз и моят защитник – адвокат Шопова искаме да се направи ревизия на фирмата „Инглиш вилидж”ООД. И винаги, и на трите инстанции ни бе отказвано. Нямало нужда, според кривосъдниците. Това, разбира се, изобщо не им попречи да ме осъдят за присвояване и безстопанственост. Сега се дръжте здраво:

Викнаха ме на рецепцията на хотела и ми връчиха документи от НАП Бургас. За по-малко от секунда имах смешна надежда, че това е ЧУДОТО, че най-после сме чути и ще се направи ревизия на фирмата. Но се оказа, че в Дебилостан няма чудеса. Тук всичко е закономерно дебилно. Само съвършени, завършени дебили биха тръгнали да правят на мен, на физическото лице Ивайло Зартов ревизия за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г. Защо ли? Ами защото вече ми направиха такава ревизия за срока до 01.01.2008 г. и 5 години назад. Между другото, точно тези 5 години са времето, в което съм бил управител на „Инглиш вилидж”ООД. Така че:

Първо:  Вече си имам ревизионен акт. Любопитно е, че поръчковите кривосъдници на блудника Тонко Фотев не го взеха под внимание… Ах да, сетих се защо! Не им върши работа. В ревизионния акт се вижда, че дарителските ми акции, благотворителността съм вършил с мои пари, не с „откраднатите милиони”.

Второ:  На 28.06.2010 г. разбеснелият се блудник Тонко Фотев разпореди да бъда арестуван. Това, че следователите и прокурорите излъгаха, че съм нарушил мярката „Парична гаранция” е друга опера. В случая е по-важно, че от 28.06.2010 г. съм арестуван за 6 месеца. След това – за  2 години и 3 месеца в домашен арест и след това плавно доплувах до хотела с якото име „Затвор”.

Любопитно  ми е кои са дебилите, които в протеста ми, когато си отрязах пръста са седели на ушите си. И в протеста, и в годините на съдебния процес винаги съм искал ревизия на фирмата, за да се види има ли, няма ли присвояване и безстопанственост. В Дебилостан са тръгнали да ми правят на мен ревизия, а на фирмата – „няма нужда”. В Дебилостан ако ще да си режеш по пръст на ден, на дебилите им е все тая. Въпросът е, дали дебилът-блудник Тонко Фотев е издал тази дебилна заповед на слугите си. Или тук вече самата дебилна система се опитва да ми направи нещо в повече от четата на блудника. И в двата варианта е мега дебилно!

А бе, дебили, как не разбрахте, че съм неуязвим за вашите дебилизми. В творческа командировка съм. Мен не ме занимавайте, по-добре потърсете там сред вас в Дебилостан някой полудебил, който да се сети, че има осъден управител на ООД за присвояване и безстопанственост, без да има ревизия на самата фирма и без доказани липси.

Но в Дебилостан чуваемостта е кофти. Ето ги имената на преките изпълнители на поредната дебилна идея: Пламен Иванов Георгиев – главен инспектор по приходите; Таня Христова Стойнова – старши инспектор по приходите. Чия ли дебилна заповед изпълняват? – На блудника Фотев, на шефа на НАП Краси Стефанов, кандидат дупетат от ГЕРБ, или на някой от корумпетата – политици?

Всъщност, без значение е … В Дебилостан – дебили много! Та това е новината – РЕВИЗИЯ ЩЕ ИМА, ама не тази чаканата, исканата, а някаква дебилна…

16 април 2013 г.

Екшън в Софийския хотел

 В хотела в София творческата ми командировка протича нормално. Точно по сценарий – пиша, играя шах и общувам с другите гости. Но на 18 април 2013 г. се случиха няколко събития, които изведоха този ден в топ 10 на всички трилъри. Както си му е редът, в началото имаше рязко връхлитащо напрежение с тотално объркване на зрителите. Сюжетът закипя до изгаряне. Публиката се изправи на крака, поради липса на пейки. И изведнъж – финал с типичен за холивудските продукции щастлив край.

Темата беше законност, справедливост и човещина. До 18 април 2013 г. бях все още в приемната на Софийския хотел – в VIII група. В 9,30 часа сутринта ме извикаха на рецепцията за разпределение. Отидох с очакването да чуя къде, в коя друга група на хотела ще ме изпратят. И тук – БУМ! Съобщиха ми, че със заповед на заместник главния директор на ГД „ИН” /Главна Дирекция Изпълнение на Наказанията/ Пламен Костадинов съм разпределен за Бургаския хотел. Веднага на екрана се показа щастливата физиономия на единия от поръчителите на скалъпения процес срещу мен. Радостното потрепване на мустака на блудника Тонко Фотев беше неотразимо. В следващите няколко кадъра се видяха част от мокрите сънища на повелителя на корумпирани прокурори и съдии. В тях той ми взимаше химикалката, чупеше я с ръце, скачаше с крака върху парчетата… Мечтите блуднически – да спра да настоявам той, прикрилият се като почетен консул на Русия в гр.Бургас убиец на семейства, да влезе в затвора за извършени блудствени действия спрямо една от доведените ми дъщери и за поръчителство, корумпиране и оказване на натиск върху магистрати при осъждането ми за присвояване и безстопанственост, без да има доказани липси и без да се направи ревизия на фирмата.

Тук му е мястото да подчертая, че заповедта за прехвърлянето ми в Бургаския хотел е напълно законоосъобразна. Постоянният ми адрес по лична карта е в гр.Бургас, така че по чл.Х ал.У т.Ч от ЗИНЗС всичко си е наред. Но в същия член има и следващи точки, които дават възможност да бъда разпределен и по настоящ адрес, а той е в София. В още една точка пък е записано, че имам неотменимо право на социални контакти. В превод това означава, че се взима под внимание адресната регистрация на роднини, близки, приятели и др., които ми идват на свиждане. В моят случай те също са с адресни регистрации в гр.София.

В протеста си срещу корумпираната съдебна система, подкрепен с отрязания ми пръст ясно изтъкнах желанието на блудника-поръчител Фотев да ми счупи химикалката. Посочих, че за него в Бургас това няма да е проблем – той управлява града от 18 години. Формално погледнато е законосъобразно да бъда пратен в Бургаския хотел точно толкова, колкото и да бъда оставен в Софийския. След като получих билета си за Бургаския хотел, обявих жадна и гладна стачка в знак на протест срещу законосъобразното, но несправедливо и нечовешко преместване. И срещу незачитането на законосъобразното ми желание да остана част от столицата. Пуснах декларацията си по каналния ред. Около 15 часа на същия ден ме извикаха в кабинета на директора на хотела. И тук се случи чудото – посрещна ме шефа на Софийския ми дом и един господин, който се представи като Заместник Министър на правосъдието и Главен Директор на ГД „ИН” г-н Бонгалов. Следващите няколко минути бяха като откъси от приказки, в които доброто винаги побеждава злото. Заместник министърът разлисти няколко закона, показа ми кои точно членове, алинеи и точки му дават основание да отмени заповедта за преместването ми в Бургаския хотел. И го направи – собственоръчно, в горния ляв ъгъл на еднопосочния билет за морето. Така все още съм гост на Софийския хотел.

Защо преразказвам филма? Защото точно както не бива да се жалят олигарси, местни феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати, точно така не трябва да се спестяват изключително редките, за съжаление, случаи на прояви на законност, справедливост и човещина. На злото трябва да се съпротивляваме, част от тази съпротива е да изтъкваме добрите примери. И не само да ги посочваме, а да ги подкрепяме, да защитаваме носителите на добро. Корумпираните свине и техните господари като блудника Фотев ще се опитат да смажат всеки, който не е като тях. Винаги са го правили. Наша задача е да им дадем отпор.

Когато се върнах в стаята при другите гости на хотела, разказах за чудесата, на които станах свидетел. Няколко от гостите с по-дълъг престой споделиха свои истории на същата тема. Стана ми още по-приятно да разбера, че това което за мен е чудо, всъщност е обичайно съчетание от човечност, законност и справедливост. . Едновременно с това, се натъжих от факта, че не се популяризира доброто. Че не се знае, че изобщо съществува. И точно заради това си струва да пиша, трябва. Човечността, законността, справедливостта трябва да се отглеждат като малко дете. С любов, внимание и ежедневни грижи. И да се пазят, за да могат да пораснат и да дадат плодове.

18 април 2013 г.

Три месеца творческа командировка

На 02 юли 2013 г. се навършиха точно три месеца от престоя ми в хотела. Както си му е редът, още в началото искам да изкажа благодарност за творческата командировка.

Благодаря на мутрата Генадий Гудков, екс депутат от Руската ДУМА, екс полковник от КГБ, екс зам.председател на партията „Справедлива Русия” и много други екс. Да пие на екс! Благодаря и на доказания блудник Тонко Фотев, който все още се прикрива, като почетен консул на Русия в Бургас. Фотев е екс милиционер и не пие на екс. Той посмуква турска анасонлийка чат-пат. Благодаря и на страстно зависимите и корумпирани прокурори и съдии – Дърмонски, Тонева, Георгиева, Маджаров… Иначе казано, от името на моите близки и лично от мое име изказвам сърдечна благодарност на поръчители и изпълнители за осигурената ми творческа командировка. Да не пропусна и екс Главния прокурор, господин вечното нямане на доказателства за корупция по високите етажи на властта Борис Велчев и новият майстор в убедителното нищонеправене Сотир Цацаров. И на вас благодаря! Даже ви поздравявам с хита „Ни чул, ни видял!”.

Леле, то си стана цяло благодарствено писмо, но няма как. Трябва да сме любезни. И на руските посланици Потапов и Исаков им благодаря за логистичната подкрепа и дружеския натиск, оказан от тях върху български висши магистрати. На другарката Татяна Дончева и кръжока около нея от екс  мултаци – генерали също съм задължен. На мистър „чистичък” другаря Станишев и на обещавача на справедливост другаря Борисов, благодаря! Ох, стига толкова. Има и още заслужили, но не е възможно страницата да ги понесе всички накуп.

Та така. Творческата командировка протича по план. За три месеца написах около 45 материала. Всеки втори ден по нещо ново. Мога и всеки първи ден, но ще затрудня дистрибуцията. Отделно пиша и нещо по-дебело, ще видим какво ще се пръкне. Така че, екстра съм си. То затова и благодарностите са толкова много. От администрацията на хотела съм възхитен, без да им правя четки разбира се. Някои от тях са вечно усмихнати и лъчезарни. В началото си мислех, че не са за тук. Сега обаче разбирам, че напротив – точно от такива служители има нужда този хотел, а и подобните на него. Колкото повече весели хора между администрацията и гостите на хотела, толкова по-добре. С другите гости се разбирам прекрасно. Понякога играем шах. Самата база е малко старичка, сградата е строена преди стотина години, тесничко е, но карай. Сърце да е широко!

На 01 юли 2013 г. пред централния вход на хотела имаше протест на част от работниците срещу лошите условия на труд. Искаха и по-високи заплати. Вечерта обаче нито една телевизия не го отрази. Защо ли? Лоша организация или медийно затъмнение?

Какво друго правя, освен че пиша и играя шах? Гледам телевизия, имаме си кабелна. Ходя и на разходка. А най-важното е, че при тая безработица се уредих и с работа. При това много хубава и спокойна – помощник библиотекар. Работата е по чл.80 от правилника на хотела – на доброволни начала. По цял ден съм сред книги. Всъщност така като се замисля, изказаните от мен благодарности са най-малкото, което мога да направя за тези, които ми осигуриха творческата командировка. За изхранване на деца и семейство не мисля. Сметки за ток, парно, вода, кабелна – не плащам. Храната ми я носят на място. Румсървизът е задължителен в нашия хотел.

Изобщо налице са всички условия кака Муза да не си тръгва от мен. Ако кача кило-две, няма страшно – веднага отскачам до фитнес залата и пак съм във форма. Футболно игрище, арт център, компютърна зала. Общо взето само басеин липсва и щеше да стане спа център.

Ами това е! Приемете отчета ми за първото тримесечие от осигурената ми не по мое желание творческа командировка. Добри хора имало, знаят те кое е най-доброто за мен. Да са живи и здрави!

2 юли 2013 г.

 

Приятели

Както знаете от известно време съм  в творческа командировка, осигурена ми от мутрата Г.Гудков, почетния блудник Т.Фотев, руския посланик и техните слуги кривосъдници: Дърмонски, Маджаров, Тонева, Георгиева и др. Но днес те не са ми тема.

Всяка година на 11 август имам рожден ден. Не е за вярване, но и тази – 2013 г. пак се родих. Празнувал съм по какви ли не начини, по всевъзможни. Къде ли не и как ли не… С любими хора, с фалшиви приятели. С истински. Имал съм чудесни, прекрасни, фантастични рождени дни. Но и най-страхотният не е продължавал повече от 2-3 дни. А сега празнувам повече от месец!

Катето ми донесе разпечатани всички ваши поздравления. И аз си ги чета всеки ден. Радвам се на всяко име. Щастлив съм от всяка ваша дума. Все си мислех, че моето и без това приповдигнато настроение няма за къде повече да се повдига. Но вие ме изстреляхте направо в космоса. Благодаря ви! Благодаря на всеки един от вас поотделно и на всички вас, като отбор. Какъв отбор ли? Сами преценете. Как се нарича група от около 500 човека, които са смели, прогледнали и борбени. Които не се навеждат пред властимащи. Които доказват с писменото си слово, с постъпките си, че не са роби, а свободни български граждани. Как да нарека хора, като вас, загърбили разделението по политически и всякакъв друг признак и обединили се около главното – справедливост и възмездие.

Момичета и момчета, жени и мъже, осъзнали, че тоталната корупция е в основата на тоталната мизерия – духовна и материална. Вие сте открили истината – от нас самите зависи по-добрият ни живот. Вие знаете – няма чуждо нещастие, няма чужда болка. Вие сте разбрали – трябва да се опълчим срещу несправедливостите. Заедно да дадем отпор на шайката от олигарси, кривосъдници и политически курви.

Боже, колко се радвам, че ви има и че ставате все повече и повече. Всеки ден прочитам всяко ваше име, всеки ваш коментар. И се радвам. И съм щастлив. Как да ви нарека? Безстрашни? Ами то е ясно, че не сте мишоци. Не сте подвили опашчици, не сте избягали, не сте се скрили. Вие сте най-малкото лъвове и лъвици. Но ми се иска по най-точния начин да се обърна към вас…

Аха, сетих се. ПРИЯТЕЛИ – Благодаря ви! И наздраве, разбира се.

11 септември 2013 г.

На какво ме научи лишаването от физическа свобода?

Разбрах смисълът на понятието „да обичаш”. Това е, когато изобщо не те е грижа нито за теб самия, нито за каквото и да било друго. Когато не чакаш нищо в отплата, не очакваш награди, поощрения, бонуси и пр. Когато дори не се замисляш дали този другият човек те обича теб. Не, че не ти се иска, не ти е приятно и не си щастлив от взаимността. Но въпросът е, че просто не се сещаш за нищо. Толкова си отдаден, толкова си безрезервен и жертвен. Нарочно не казвам жертвоготовен, защото не става въпрос за готовност, приготвяне и т.н., а за чисто себеразтваряне, себеотдаване, себеотричане. Това е то да обичаш – когато теб те няма. Невероятно е усещането и в двете посоки. Да бъдеш обект на такава любов или ти да обичаш така. Сила. Крила ти порастват и летиш по-мощно от орлите.

„Опитът” ме научи и какво е „страх”. Най-различен се оказа. Например:  да се отдръпнеш от някой, да го предадеш, защото този някой сега е долу. Той е слаб, безпомощен и не ти е нужен. Опасно е да си до него, да не би да е заразна слабостта. Точно, както е в обратния случай. Успехът, силата привличат, като магнит. Като лампа, светната в нощта. Лепят се всякакви насекоми, кръжат в лудешки танц около светлината. Омагьосани, привлечени, неподвластни на себе си.

Страх от смъртта няма. Защото самата тя не е страшна, а даже напротив. Най-красивата жена, най-нежната, най-ласкавата. Направо се чудя защо липсва мега комплимент от рода на „Красива си, като смъртта” или „Невероятна си, ти си смърт”. Ха-ха-ха. Готино, нали? Яко, трепач, убиец и прочие дрън-дрън.

Вече знам и какво е да те предадат, ама не някакво си там тривиално предателство. А такова, от което да се вкамениш. От хора, за които хиляди пъти си умирал, без да се замисляш. И не простичко да те изоставят, ами да си намерят оправдания за постъпката си. Да издигнат тези измислени щитове и скрити зад тях да си повтарят като мантра, че за това, че са те предали си виновен самият ти, защото някога, еди какво си било или не било. Гледаш, слушаш и козируваш. Ха-ха-ха. Свещена простота! А всъщност, всичко е елементарно бездарно – вече не си полезен с нищо, не можеш да си от полза, ненужен си и туй-то. Гуд бай! Животът си тече, продължава нататък.

Обаче, научих и още нещо, че както всичко тече, от време на време се завърта. Разбрах, че нямаш ли кауза, нямаш нищо. И теб те няма. Ти си това, което е каузата ти. Невъзможно е само да дишаш, ядеш, пиеш, сереш, спиш. Само да си жив. Това не е нищо. По-празен си от черна дупка в космоса. Трябва ти кауза, за да имаш основателна причина за яденето, спането, пиенето, срането, дишането и т.н. Кауза ти трябва дори, ако искаш да спреш да правиш всички изброени неща. Тъпо е да живееш без цел. Още по-тъпо е да умреш без цел.

„Опитът” ме научи и още много, много други щуротии. Но за тях – друг път.

22 август 2013 г.

Шест месеца творческа командировка

Шест месеца. На 02 октомври 2013 г. се навършиха точно 180 дни от творческата ми командировка в Софийския хотел с игривото име „Затвор”. Тук му е мястото да спомена, че реалната ми командировка започна още на 28 юни 2010 г. Тогава разбеснелият се блудник – почетен консул на Русия в Бургас Тонко Фотев нареди на подчинените си прокурор Маджаров и следователчето Теньо да ми сменят мярката. Като едни истински майстори на шева и кройката, те ме оразмериха и ме изпратиха на нещо като пробна почивка. Докато отмарях безгрижно, за мен мислеха блудникът Фотев и екс полковникът от КГБ – мутрата Гудков, който по това време беше и депутат в Руската Дума. Тези двамата гении на мисълта раздаваха задачки за изпълнение на българските съдии и прокурори на три инстанции. И в крайна сметка кривосъдниците осъдиха управител на частна фирма за присвояване и безстопанственост, без да правят ревизия на самата фирма. От Гинес веднага ги наградиха за подвига и за упоритостта, с която записваха в мотивите си, че нямало нужда от ревизия, защото всичко било доказано?!? Разбира се, това нямаше как да се случи без любезното съдействие на посланика на Русия, който пък е провел много нежна среща с екс главния прокурор – другаря Борис Велчев. Именно той включва зеления светофар – и ето ме тук, в Софийския хотел, ощастливен с дълга творческа командировка. Съжалявам единствено, че не пристигнах един ден по-рано – на 1-ви април. Щеше да е симптоматично. Денят на лъжата – денят на Фотев, Гудков и компания корумпирани кривосъдници. Но, карай да върви, няма пълно щастие.

Иначе съм много доволен. За престоя си дотук написах около 90 къси разказчета, което е добре. Всеки първи ден кака Муза си почива, всеки втори ми идва на гости. Някои от парчетата врътнаха над  50 000 прочитания в Мрежата. Щастлив съм. За перфектното си настроение и творческите успехи освен на блудника Фотев и мутрата Гудков, трябва да благодаря на слугите им. Като започна от Върховно Кастрационния Съд – Дърдонски и компания, минавам през Апелативен Бургаски – Тончева и ко. и стигам до Окръжен Бургаски – Георгиева и ко. Всички доказаха, че са слуги от класа. Запомнете ги хубаво. Нищо не се знае, утре може да ви потрябват послушни кривосъдници. Само да не забравите да се обадите на руския посланик, за да ви осигури българския главен прокурор. И не се притеснявайте, че уж вече е нов… Все тая. Велчев, Цацаров или Цървуланов е без значение. Няма как да откажат на Кремъл. В интерес на истината и на Вашингтон и Анкара не им се кърши думата, ама за това – друг път. Между другото, новият главен инквизитор вече 6 месеца се прави на ни лук ял, ни чесън мирисал. Голям обещавач на справедливост излезе и той. Обещавач я, какъв да е? Кой го назначи? Логично е да защитава интересите на шайката разбойници, откраднали държавата. Нормално. В Бандитостан живеем все пак.

Ама хайде да не си разваляме настроението точно сега. Нали празнуваме. Стига толкова за тези, които ми осигуриха творческата командировка. Ще имам възможност да им се отблагодаря. А сега сериозно. Обръщам се към всички мои приятели. Знайте, че всяка ваша добра дума към мен достига при мен. В хотела получавам поща, носят ми разпечатани вашите коментари, пожелания и т.н. Знайте, че всяка ваша дума е хапче сила за мен. Страхотни сте! Горе главите! Нас не ни чака нищо друго, освен победа!

3 октомври 2013 г.

 

One comment

  • Gery (4 years)

    Чета блога и не вярвам на ушите си!
    Това наистина ли се случва???

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Go to Top