92475_1

Говори ли ви нещо името Мирчо Спасов? Ето ви няколко кодови думи: концлагер, затвор, прасета, свине, трупове, хора. Спасов е генерал от Народната милиция по времето на комунизма-социализма. Известен е със своята жестокост. На младини е бил надзирател в комунистическите концлагери. Майстор на униженията и инквизициите. Като върховното му постижение е да храни свине с човешко месо.

Този изверг е починал, но колкото и да ви се струва невероятно, неговият дух е жив. Преродил се е в ново тяло. В Софийския централен затвор работи надзирателят Митко Спасов. Стряскащо е почти точното съвпадение на имената, нали? Униформеното страшилище е успяло да се издигне до отдельонен командир. Чинът му е възможно най-ниското стъпало в йерархията на началниците от всякакъв калибър, но това не му пречи всеки ден да крещи по повод и без повод – „Аз съм шефът на затвора”, „Каквото кажа аз, това става тук”. Високият около 1,60 м с вдигнати ръце „шеф” си има прякор, при това не един – „Ододжи”, „Суз бре”, „Мензиса”. Интересното в случая е, че затворниците имат само по един, а именно този надзирател – цели три. Първият е свързан с някакъв африкански футболист и може би е заради тена. Вторият е любим израз на самия Спасов. Така той подвиква на лишените от свобода, като на животни – суз бре! Третият прякор най-точно пасва на вечно вкиснатото поведение на „шефа” на затвора. За него е удоволствие да крещи, да мачка, да унижава и да заплашва осъдените. И ако някой е готов да махне с ръка и да каже – майната им, те са престъпници. Какво да трябва да се предприеме, когато Спасов се гаври със своите подчинени и със социалните инспектори? Унижението винаги е пред свидетели – публично. Нещо като предупреждение към всички – „Вижте ме, не ми пука от никой!”. Ако случайно някой от жертвите на психопата попита какви са му правата или направи словесен опит да се защити, реакцията е ужасяваща – „Ти луд ли си, бе?” – този крясък се откъртва напълно чистосърдечно от потресения Спасов. И е прав. Явно трябва да си луд, за да питаш за правата си. Когато психологическият натиск и тормоз не помагат, отдельонният командир не се свени да организира и физическа саморазправа. Най-пресният случай е пребития затворник Мартин. „Суз бре” лично е домъкнал дървото, с което да бъде налаган лишения от свобода. Тук говорим за престъпление, извършено от униформен служител. Агресията, която позорът с пагони внася в затвора е абсолютно противопоказна за системата. Неговите непрекъснати, ежедневни изцепки могат да предизвикат истински бунт. И това рано или късно ще се случи, защото безобразията на „Мензиса” продължават с години, но кой знае защо никой не обръща внимание на жалбите на пострадалите. Има писмени сигнали не само от затворници, но дори и от негови подчинени, и от социалните инспектори – и нищо.

Въпросът е кой ще поеме отговорността, ако ситуацията излезе извън контрол, когато насажданата безпричинна агресия избухне? Ако няма кой да спре цъкащата бомба със закъснител, то тогава поне да се обзаведе затворът с прасета. Човешко месо има. Така кефа на Митко Спасов ще е пълен. А генералът Мирчо ще се върти в гроба от удоволствие. Я какъв достоен наследник си има.

 

Ивайло Зартов, 25.11.2014 г.